/КРОСС/ Наричат Витоша „белите дробове" на столицата. Малко са градовете, които разполагат с такова безценно природно богатство на една ръка разстояние. За по-малко от час можем да избягаме от софийската лудница дълбоко в прегръдките на планината.

Най-високата хижа във Витоша носи името на писателя Алеко Константинов - лице и символ на туризма у нас. Районът около хижата е „опитомен" - достига се с автомобил или с градски транспорт. Освен всичко останало, има параклис. Дървеният храм „Преображение Господне" е само на няколко минути пеша от „Алеко" с поглед надолу към покривите на града.

От „Алеко" поглеждаме на Юг, но няма как да зърнем Черни връх. Сивата скална грамада над хижата, двухилядникът Малък Резен, скрива първенеца на планината. Изкачването отнема около час и изисква повишено внимание, особено в мокро време. Голият пейзаж с ниска растителност и простиращи се в различни посоки каменни реки носи усещането за алпийска обстановка. Самият връх се свързва най-вече с каменната постройка на метеорологичната станция.

Черни връх е свещено място за туризма в България. През лятото на 1895 година ентусиасти, водени от Алеко Константинов, слагат началото на организираното туристическо движение у нас. От 1935 година тук работи метеорологичната станция. В съвременността са изградени радиолокационни съоръжения за контрол на въздушния трафик.

Напук на популярните схващания, Витоша не е вулкан. Родена преди 90 милиона година, планината е била дъно на воден басейн, заедно с цялото Средногорие. Мощни геоложки процеси по-късно са променили релефа до неузнаваемост, за да се оформи силуетът, който днес софиянци виждат всяка сутрин през южния си прозорец.