/КРОСС/ Владетел близо до хората, пронацистки монарх или обединител? 130 години след неговото рождение фигурата на цар Борис III продължава да вълнува.

Подготвян за държавник от дете, престолонаследник сред села и блясък, Борис III остава цар, чиято личност до днес крие неподозирани истории.

На царската гара Казичене ни води писателят и член на "Царско историческо общество" Михаил Кунчев. В книгата си "Духът на царя" той събира спомени на очевидци, сведения от международните архиви и преса за живота на Борис III.

Срещаме се с Михаил 106 години след коронацията на Борис, завърнал се от фронта през Първата световна война.

"Нацията е осиротяла, от Първата световна война много бащи не са се върнали. Тези, които са се върнали, са се върнали осакатени. Борис е на 24 години. Това момче на 24 години, трябва да се превърне в баща на нацията", разказва Михаил Кунчев.

Борис III се калява като държавник сред кървави политически престрелки, дели властта с парламента, оцелява след опит за покушение от 1925 г. в прохода „Арабаконак". Въпреки обстановката и своя статут Борис III се опитва да бъде сред своите поданици.

"Той много е обичал да отиде в някое село, в най-бедната къща без предупреждение. Да яде, каквото яде, след което да се отблагодари. Веднъж в Поповица влиза в къща, веднага бабата го разпознава, тъй като в дома ѝ има портрет на цар Борис. Поглежда го, казва: "Ваше величество, какво правите тук?". Отвръща, че е дошъл да хапне, тя няма нищо освен качамак с пръжки. Той сяда, хапва, след което, тръгвайки си, вади най-голямата банкнота от царско време и благодари за гостоприемството", разказва още Кунчев.

"Още от съвсем малък, когато баща му се е опитвал да го приучи на тези навици на царските особи, той е отказвал по приеми да яде скъпи неща. Неговите наследници казват: "На татко любимата храна беше чаша липов чай и филийка с масло", допълва писателят.

Симеон Сакскобургготски е дете от брака на цар Борис III и Джована Савойска, чийто кум през 1930 г. е Бенито Мусолини. Симеон е 6-годишен княз, когато баща му губи живота си.

Историята ще запомни Борис III като обединител. Той присъединява съседните ни земи, населени с етнически българи - Вардарска Македония, Беломорска Тракия, Южна Добруджа.

Цар Борис ще бъде запомнен и като спасител на българските евреи, който не позволява да бъдат депортирани, а ги мобилизира в т.нар. трудова повинност. Все ходове в сянката на Нацистка Германия.

Владимир Златарски е историк, автор на изследването "Райхът и царството". От него научаваме, че след преврата от 19.05.1934 г., след като Борис III става едноличен управник, България и нацистка Германия се сближават все повече.

"Близо 70% от външната търговия на България се осъществява с Германия. При военните доставки този процент е още по-голям. Единствената реална възможност, с която България може да се вмести в стопанските отношения, това са контактите с Германия", разказва историкът.

„Цар Борис е бил добър дипломат. България успява да заеме една позиция, в която, въпреки че е член на Тристранния пакт, тя заема доста по-странична позиция. Не участва във войната на Източния фронт. Това са неща, които за други страни в Тристранния пакт са немислими", казва още Златарски.

Скоро след тази последна среща в квартирата „Вълча Бърлога" цар Борис III губи живота си. И до днес не е ясна причината за смъртта на монарха - инфаркт, отравяне, покушение от страна на Райха, Съветския съюз или Великобритания.

След кончината му на 28.08.1943 г. поклонението към Борис III продължава цяла седмица, а с него се прощават над 360 000 души. Погребан е в Рилския манастир, но през 1946 г. тленните останки са поругани от комунистически дейци, а гробът заличен.

През същата година, след референдум, България е обявена за Република. За монархическата власт вече няма място у нас.

Днес, 130 години след рождението му, паметта за Борис III, надживява гарата на времето. Той остава държавник, който въпреки геополитическата ситуация, въпреки зависимости и трудни решения, остава българофил докрай.

бТВ, „Тази неделя"