/КРОСС/ След месеци на конфликт и десетки хиляди жертви, битките между Израел и Хамас продължават, като Близкият изток изглежда е на ръба на по-широка война. Възобновеният конфликт бушува от месеци, ние сме свидетели на ескалация между Израел и Иран и най-опасната ситуация на границата с Ливан от много години насам.

Точно преди една година, на 7 октомври 2023 г. светът се събуди в безпрецедентна до този момент ескалация с извършената от "Хамас" координирана атака срещу израелска територия. Тази атака включваше хиляди ракети, изстреляни от ивицата Газа към израелски градове и села, както и нахлувания на бойци на "Хамас" през граничните бариери. Над 1200 израелски военни и цивилни бяха убити, а повече от 250 души бяха взети за заложници. И към момента, една година по-късно, не са върнати около 100 заложними, като по неофициална информация Израел счита за умъртвени или загинали поне 30 от тях.

След нападението, премиерът на Израел, Бенямин Нетаняху, обяви, че "страната е във война" и нареди масирани въздушни удари срещу Газа, както и пълна обсада на града. Израелският парламент одобри извънредното правителство на единството (военновременно) на премиера Бенямин Нетаняху, сформирано основно, за да води войната с Хамас в Газа.

На 13 октомври Израел призова жителите на град Газа да се евакуират на юг, което беше последвано от началото на наземна операция. Израел започна методично да напредва в Газа, преминавайки през градове и бежански лагери, като не пожали дори болниците, за които твърдеше, че са се превърнали в убежища за бойците на Хамас.

В края на месец ноември 2023 година бе договорено кратко примирие - единственото досега. Мирните преговори се водеха с посредничеството на Египет и Катар и с подкрепата на международната общност, включително ООН и САЩ. Примирието имаше за цел да прекрати насилието и да осигури хуманитарна помощ за пострадалите райони в Газа, като същевременно Израел се съгласи да отслаби военните операции в замяна на спиране на ракетните обстрели от страна на Хамас.

По време на примирието през ноември миналата година, между Израел и Хамас беше извършена размяна на заложници и затворници. В рамките на тази сделка, Хамас освободи около 50 израелски заложници, докато Израел освободи около 150 палестински затворници.

Войната се поднови на 1 декември. Дни по-късно израелските сили започнаха първото си голямо наземно нападение срещу Южна Газа, в покрайнините на град Хан Юнис.

Военните действия доведоха до сериозна разруха на цивилна инфраструктура, включително болници, училища и жилищни сгради. Много хора останаха без дом, а жизненоважни услуги като електричество, вода и канализация бяха прекъснати или сериозно увредени.

След нахлуването здравната система в Газа беше изправена пред колапс.

В допълнение, разрушената инфраструктура увеличи риска от епидемии. Международните организации многократно предупреждават за потенциални епидемии, особено в контекста на липсата на достъп до основни санитарни услуги и ваксини.

След началото на войната в Газа, позицията на администрацията на САЩ и европейските партньори на Израел беше предимно в подкрепа на правото на Израел да се защитава от атаки, но с призиви за хуманитарна сдържаност и защита на цивилното население.

САЩ работят активно чрез дипломация с ключови регионални партньори като Египет, Катар и ООН, за прекратяване на боевете в Газа и освобождаването на израелските заложници, но без успех.

В същото време, някои членове на Демократическата партия в САЩ и международни организации призоваха администрацията на Байдън за по-решителен натиск върху Израел, за да се гарантира по-голяма защита на палестинските цивилни и възстановяване на мирния процес.

В много страни по света избухнаха протести в защита на палестинската кауза. Бяха окупирани кампуси на университеи в САЩ и Европа, но властите реагираха твърдо на тези протести и те постепенно затихнаха, макар че демонтрации в подкрепа на палестинците се провеждат и до момента в много западни страни.

Европейският съюз (ЕС) и повечето от неговите ключови членки също изразиха подкрепа за правото на Израел да се защитава, но същевременно поставиха силен акцент върху спазването на международното хуманитарно право. ЕС призова за прекратяване на огъня и подчерта, че е жизненоважно да се осигури хуманитарен достъп до засегнатите палестински територии.

Страни като Германия и Франция защитиха правото на Израел да се защитава, като същевременно настояха за сдържаност и избягване на цивилни жертви. Франция, например, предложи инициативи за хуманитарна помощ и подкрепи дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта. В същото време, страни като Испания и Ирландия, както и някои други членки на ЕС се изказаха по-критично към действията на Израел, като призоваха за прекратяване на военните действия и създаване на палестинска държава.

През този период конфликтът се разшири и към други части на региона. Йеменските хуси, подкрепяни от Иран, заплашиха международното корабоплаване в Червено море и Аденския залив. На 19 ноември бе пленен корабът Galaxy Leader, на борда на който имаше двама български моряци, кото и до днес остават в плен на хусите.

Джо Байдън се надяваше да представи твърд международен отговор на атаките на хусите в Йемен срещу корабоплаването в Червено море, като разпореди създаването на оперативна група за сигурност.

Продължаващите атаки срещу корабите в Червено море от бунтовниците хути през това време предизвикваха големи опасения за международната търговия. На 11 януари 2024 г. САЩ и Обединеното кралство извършиха десетки въздушни удари в Йемен..

С времето конфликтът се разшири и включи външни играчи. През март 2024 г. Израел нанесе въздушен удар по иранското консулство в Дамаск. Този удар допълнително напрегна отношенията между Израел и Иран, което доведе до директна ескалация. Иран отговори през април 2024 г. с мащабна ракетна атака, при която над 100 ракети и дронове бяха изстреляни към Израел. Макар голяма част от тях да бяха прехванати от израелската система за противовъздушна отбрана "Железен купол" и от съюзниците на Израел - САЩ и Великобритания, някои все пак нанесоха щети.

На фона на международната загриженост за регионална криза, Израел отговори, като нанесе поредица удари по цели в Иран. Техеран омаловажи въздействието на атаката близо до голяма военна въздушна база и ядрен обект в централния град Исфахан, но сателитни снимки показват, че е ударен радар за противовъздушна отбрана

Преговорите в египетската столица, целящи да накарат Израел и Хамас да договорят условията за прекратяване на огъня, попаднаха в светлината на прожекторите в началото на май. Те продължиха много дълго и няколко пъти бе съобщено, че примирието е близо, но до такова така и не се постигна, като и двете страни се обвиниха взаимно в блокиране на преговорите.

В края на юли Израел нанесе тежък удар на Хамас, като успя да елиминира политическия му лидер Исмаил Хания, докато той се намираше в Техеран. Яхия Синвар - мозъкът зад атаката на 7 октомври, бе обявен за новия лидер на Хамас дни по-късно. Хания беше важна част от преговорите за прекратяване на огъня, което допълнително усложни преговорите.

На 17 септември безпрецедентната масова експлозия на пейджъри, използвани от членове на Хизбула в Ливан, уби 12 души и рани близо 3000, изпращайки ударни вълни в региона. По-малко от 24 часа по-късно подобна серия от експлозии удря преносими радиостанции, също използвани от групата.

Широко разпространено е мнението, че Израел стои зад атаките, което, ако е истина, би било огромна победа на разузнаването и предполага дълбоко проникване във веригата за доставки на "Хизбула".

Докато "Хизбула" се опитва да изясни експлозиите на комуникационните си устройства, Израел атакува Бейрут с поредица от удари и уби лидера на групировката Хасан Насрала, който я ръководи повече от 30 години. Убийството е монументално събитие и то предизвика опасения, че по-широка война вече е неизбежна. В края на септември тези страхове само се задълбочиха, тъй като израелските танковете застанаха на ливанската граница.

В последния ден от месеца израелските сили пресякоха границата, за да извършат това, което те наричат ​​"ограничени, локализирани и целенасочени наземни нападения" срещу Хизбула - въпреки призивите на нейните съюзници за прекратяване на огъня.

Израелският военен говорител Даниел Хагари разкри, че израелските сили извършват нападения в Южен Ливан от месеци, разкривайки тунели на "Хизбула" и тайници с оръжия под домове, както и планове за нахлуване на групировката в Израел, подобно на това от 7 октомври миналата година.

На 1 октомври, в очакван ход, Иран изстреля близо 200 ракети като отмъщение за кампанията на Израел срещу Хизбула.

В следващите часове държавната телевизия на Иран твърдеше, че 90% от ракетите са уцелили целите си, докато израелски говорител казва, че официалните лица засега не са запознати с наранявания от атаката. По-късно беше потвърдено, че палестински работник на Западния бряг е загинал, след като е бил ударен от падащи отломки след атаката на Иран.

На 4 октомври израелските въоръжени сили продължиха атаките срещу цели на "Хизбула" в околностите на ливанската столица Бейрут. Взривове отекнаха край международното летище "Рафик Харири" в Бейрут, което се намира в близост до крепостта на шиитската организация, квартала "Дахия".

От ливанското министерство на транспорта потвърдиха за нанесен израелски удар в близост до летището. Според NYT целта на израелския удар е бил подземен бункер, в който е имало организирана среща на ръководството на "Хизбула".

На срещата е трябвало да присъства и Хашем Сафиедин, който е сочен като вероятния наследник на убития от Израел Хасан Наслара.

Към момента международните съдилища в Хага разглеждат случаи за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, свързани с войната между Израел и Хамас в Газа, която продължава вече една година.

Тези съдебни дела включват искания за издаване на заповеди за арест на високопоставени израелски и палестински лидери, както и обвинения срещу Израел за нарушаване на международни конвенции

Едно от основните дела е свързано с Международния наказателен съд (МНС), който разглежда искане за издаване на заповеди за арест срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху, министъра на отбраната Йоав Галант и двама лидери на Хамас. Обвиненията са за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с военните действия в Газа след атаките на Хамас на 7 октомври миналата година.

Израел е обвинен, че систематично лишава цивилното население в Газа от основни ресурси като храна, вода и медицински грижи по време на блокадата на територията. Въпреки че Израел не е член на Международния наказателен съд и не признава неговата юрисдикция, съдът започна разследване през 2021 г., тъй като палестинските територии бяха приети като член през 2015 г. Съдът може да преследва престъпления, извършени на територията на неговите 124 държави членки или от техни граждани.