/КРОСС/ На 8 октомври отбелязваме Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи.

Целта на инициативата е обществото да бъде информирано относно донорството и трансплантациите, който е безвъзмезден акт на даряване и един изключително личен и хуманен пример за добрина и човещина.

България е на едно от последните места по донорство и трансплантации в Европа. Затова Денят на донорството има за цел да привлече вниманието на цялото гражданското общество към значението на тази животоспасяваща терапия.

Най-вече този ден е възможност да се почетат всички донори на органи и техните семейства, както и да се благодари на специалистите по трансплантация в цяла Европа.

По повод Европейския ден на донорството и като поддръжници на каузата, медици от УМБАЛ „Света Екатерина" ще се включат в различни инициативи през следващите дни, посветени на донорството и трансплантациите.

Нека всички кажем „Да, За живот!"

Тази година във Военномедицинската академия на дървото на живота ще бъдат поставени още 6 имена на хора, преминали през успешна трансплантация.

Годината още не е свършила, така че не знаем колко ще бъдат трансплантациите до края на 2024. Ние имаме готовност във всеки един момент да правим трансплантации. Числата варират между 6,9 и 12 - колкото бяха миналата година, каза проф. д-р Никола Владов, едно от светилата на медицината у нас, благодарение на когото са се осъществили голяма част от тези операции и трансплантации.

Листът на чакащите за трансплантация у нас е около 30 човека. Повечето са за бъбреци, има и чакащи за сърце, но доста по-малко.

Между 20 и 50 трансплантации на година е една добра цифра за България, която не е много голяма като държава, обясни още д-р Владов.

Данни на Изпълнителната агенция по трансплантации показват, че тази година има спад в броя на трансплантираните хора спрямо миналата година.

Толкова са донорите, донорството и въобще реализацията на донорските ситуации се извършва по медицински показания - ние сме преценили, че тези донори, които сме ги трансплантирали, са подходящи за нашите пациенти и сме ги взели. Има органи, които сме отказали по медицински показания, обясни д-р Владов.

Живи донори у нас могат да бъдат роднини до четвърто коляно по съребрена линия. По думите на д-р Владов обаче българските семейства не са големи и това е една от основните пречки за откриването на дарители в България.

Сравнително по-малко е донорството у нас, в сравнение с чужбина. По отношение на донорите на 1 милион население, има още какво да се желае още, но при добра организация би могло да се увеличи броя на донорите още повече. Ние все пак сме малка страна и се нуждаем от не повече от 20-50 донора на година , казва още д-р Владов.

По думите му обаче и в световен мащаб търсенето е много повече от предлагането.