/КРОСС/ 

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА РАЯ НАЗАРЯН

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Конституцията на Република България в чл. 4, ал. 1 прогласява, че България е правова държава. Принципът на правова държава означава законност и правов ред. Но едно е да прогласиш един принцип, а друго е да го реализираш. Незаконните действия и чувството за саморазправа с политически опоненти по време на предизборна кампания и неспособността на председателя на Народното събрание да приложи правилно Конституцията, Решенията на Конституционния съд и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ерозира идеята за правова държава и законност.

Имунитетът като правен институт е гаранция за независимостта на законодателната власт срещу евентуален произвол от страна на другите власти. Продължаващото противоконституционно задържане на народния представител Джейхан Хасанов Ибрямов е доказателство, че при липса на стабилна правова държава и авторитет на съдебната власт все още имунитетът е необходим. Премахването на защитата на народния представител би било стъпка за преодоляване на корупционни практики, ако не оставаше усещането за зависимости на различните власти. В момента липсват гаранции за сигурността на депутатите и кандидатите за народни представители, върна се страха от 1991 г., че прокуратурата е оръдие на отделни партии и само имунитетът се явява защита срещу прокурорски и полицейски произвол. Наказателната неприкосновеност по чл. 70 от Конституцията е гаранция за защита на личността на народните представители по време на пълномощията им. Тази гаранция не е безгранична. За снемането на имунитета обаче има ясна процедура, която Вие не спазихте до края.

На 3 октомври 2024 г. дадохте разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Джейхан Хасанов Ибрямов, народен представител в 50 - то НС, и оставихте без разглеждане искането за задържане по реда на чл. 64 НПК. Разпоредбата на чл. 136 ПОДНС визира само хипотезите на чл. 39, ал. 2 ПОДНС, а именно когато парламентът е във ваканция, каквато не е налице, и изключва хипотезата на чл. 39, ал. 5 ПОДНС, в която понастоящем се намира парламентът.

По отношение разрешението за възбуждане на наказателно преследване и прилагането на чл. 136, ал. 6 ПОДНС не може да се приеме Вашето твърдение, че „съществува тъждественост" между хипотезите на ваканция по чл. 39, ал. 2 ПОДНС и хипотезата на непровеждане на заседания по чл. 39, ал. 5 ПОДНС. И това е така, тъй като от една страна разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ПОДНС изключва въобще възможността за провеждане на заседание - състояние, което продължава до свикването на новоизбраното Народно събрание (на практика няма да се стигне до първо заседание, на което да внесете за одобрение даденото от Вас разрешение), а от друга страна § 7, ал. 4 ПОДНС предвижда главният секретар на Народното събрание да осъществява неотложните административни функции на председателя на Народното събрание. Член чл. 39, ал. 5 ПОДНС по-скоро недопустимо връща уредбата на парламента от преди промените в Конституцията и го превръща от непрекъснат парламент в „прекъснат". Затова в конкретния случай е трябвало пряко да приложите чл. 70 от Конституцията, както и Тълкувателно решение № 10 от 1992 г. по к.д. № 13 oт 1992 г. на Конституционния съд. Както сама посочвате в даденото разрешение - „то трябва да се внесе за одобрение от народните представители на първото възможно заседание". Такова обаче според чл. 39, ал. 5 ПОДНС не се предвижда и затова сте била длъжна да свикате незабавно заседание на Народното събрание, което да се произнесе по даденото от Вас разрешение. В Решение № 10 от 1992 г. Конституционният съд изрично подчертава, че наказателната неприкосновеност на депутатите „може да бъде снета само от Народното събрание в случаите по чл. 70 от Конституцията при извършено тежко престъпление и задържане при заварено тежко престъпление. Разрешението за задържане и възбуждане на наказателно преследване за извършено тежко престъпление трябва да бъде дадено предварително от Народното събрание, а когато то не заседава - от неговия председател." От искането на главния прокурор обаче е видно, че са извършвани пpoцecyaлнo-cлeдcтвeни действия преди даденото от Вас разрешение на 3 октомври 2024 г.

По отношение на задържането в Решение № 10 oт 1992 г. Конституционният съд изрично подчертава, че „При заварено тежко престъпление народният представител може да бъде задържан без предварително разрешение, но в този случай в искането пред Народното събрание за разрешаване възбуждане на наказателно преследване трябва да се поиска продължаване на задържането". Разпоредбата на чл. 136, ал. 8 ПОДНС изрично предвижда, че „когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение". Съгласно решението на Конституционния съд и посочената разпоредба от ПОДНС, с ранг на закон, председателят на Народното събрание не е компетентен да се произнесе по задържането. До момента Народното събрание не е свикано и не е дадено съгласие за продължаващото противоконституционно задържане на народния представител.

Председателят на Народното събрание не е самостоятелен орган на власт. Поради това само и единствено Народното събрание като държавен орган може да вземе окончателното решение по свалянето на имунитета.

Всичко изложено до тук може да се определи само с думата произвол, който от своя страна води до нарушени права. Председателят на Народното събрание, обяснява Конституционният съд в Решение № 16 от 1992 г., се „избира от средата на народните представители, за да ги ръководи авторитетна и компетентна личност, която има положението на "пръв между равни"". Той няма, обяснява Конституционният съд, „повече права от другите народни представители по отношение на реализирането на същностните властнически функции на Народното събрание... няма и не е имал право на решаващ глас или вето".

Въпреки че нямате по-големи правомощия от тези, които има всеки народен представител позволихте - абсолютно недопустимо, в Народното събрание да се извърши формално, незаконосъобразно и неправилно вписване на промени в публичен регистър, което доведе до тежки политически последици. На 11 юли 2024 г. извършихте вписване в публичния регистър по чл. 13, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 39 от 2023 г.; изм., бр. 41 от 2023 г.; попр., бр. 42 от 2023 г.; изм., бр. 63 и 83 от 2023 г. и бр. 8 и 35 от 2024 г.) (ПОДНС) и заличихте 17 народни представители от парламентарна група „Движение за права и свободи" без да проверите дали са налице предпоставките за вписване на исканите обстоятелства, като го приравнихте на обикновено завеждане на документи в деловодството на парламента. Не извършихте проверка дали решението на групата е взето при наличие на уведомление за заседание на парламентарната група, спазена ли е процедурата относно наличието на изискуем кворум за провеждане на заседанието и мнозинство за приемането му, както и съобразено ли е с Устава и програмните документи на политическа партия „Движение за права и свободи" относно начина на вземане на решения. Член 13, ал. 3 от отменения ПОДНС, в сила към момента на вписването, който впоследствие набързо е изменен с приет нов правилник, ясно указва наличие на регистрация. Съгласно чл. 14, ал. 2 ПОДНС парламентарната група има автономия сама да определя условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, както и правата и задълженията на членовете в нея в съответствие с разпоредбите на ПОДНС. При липса на приети правила за групата се прилагат правилата за партията, установени в устава й, доколкото не противоречат на ПОДНС. В съответствие с чл. 26, ал. 1 от Устава на Движение за права и свободи парламентарна група „Движение за права и свободи" е образувана от народните представители, избрани с листата на политическа партия „Движение за права и свободи", видно от протокола за образуване на парламентарната група от 19 юни 2024 г. Съгласно чл. 28 от Устава на Движение за права и свободи „Парламентарната група осъществява дейността си въз основа на Правилника на Народното събрание, Устава на Движение за права и свободи и вътрешния Правилник на групата". Член 27 от Устава на Движение за права и свободи недвусмислено показва, че „парламентарната група е функция на Движение за права и свободи и взема решения относно дейността си в Народното събрание в съответствие с Устава и Програмните документи на „Движение за права и свободи".

Парламентарните групи са форма на съществуване на политическите партии вътре в Народното събрание и са основен инструмент за политическо участие в дейността на парламента. От едно такова формално решение, което противоречи на духа и разпоредбите на Конституцията, ПОДНС и актовете на политическа партия „Движение за права и свободи", наблюдаваме сериозни последици за политическия живот в България, включително подмяна на електоралния вот.

Всичко изложено по-горе ни задължава да станем по - бдителни. Нарушаването на правата от когото и да било трябва да предизвиква все по-силно нашето възмущение и компромиси повече не трябва да се правят. Представителната демокрация е облечена в процедури и правила. Когато те започнат безогледно да се нарушават и то от законодателния орган - Народно събрание, това означава само едно - че демокрацията се е изродила!

Председателят на Народното събрание като „пръв между равни" трябва да бъде независим арбитър и да не взема страна в решения с разрушителни последици за правовия ред, парламентаризма и демокрацията. Като председател на Народното събрание и като юрист трябва да сте наясно за последиците и абсурдите на Вашите незаконосъобразни и неправилни решения и за политическите изкривявания, до които те водят.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ
НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛИ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ"

11.10.2024г                                                                                                         ПРЕСЦЕНТЪР ДПС ДОГАН