/КРОСС/ На 12 октомври се отбелязва Денят на българската община и местното самоуправление. Датата носи символиката на първия Закон за общините и градското управление, приет на същия ден през 1882 година в Княжество България. С този закон се регламентира за първи път устройството и дейността на местните органи на държавната власт - общинските съвети, кметовете и техните помощници.

По силата на този закон кметът е "натоварен съ общинската полиция, както въ населените места, така и на цялото пространство на общинската територия, навсякъде гдето немя особенни полицейски власти". В него е посочено още, че кметът надзирава и се грижи: "за безопасността и исправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места".

Българската община е играела особено важна и обединителна роля през годините. Днес задълженията на кметовете се споменават в над 700 нормативни и поднормативни акта. През 1991 г., с приемането на новата Конституция, се определя, че "Република България е единна държава с местно самоуправление", а общината е "основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление".

На 11 декември 1996 г. е учредено и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) с участието на една трета от общините. От 1999 година в НСОРБ членуват всичките 264 общини в страната, а през 2015 г. член на сдружението става и новосъздадената община Сърница.

12 октомври е избран за празник на работещите в общинската администрация през 1998 г. от делегатите на Общото събрание на НСОРБ. Така се поставя и началото на една традиция в историята на българските общини, която свързва минало, настояще и бъдеще. А през 2021 г. Министерският съвет прие решение, с което обявява 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление в България, по предложение на НСОРБ.