/КРОСС/ - Сега следва разговор, в който ще се редуват гордост и срам. В последните седмици корупционни скандали в няколко български театъра потресоха обществото. В същото време обаче Джон Малкович и други големи имена в тази сфера избраха България и така поставиха българската сцена на друго ниво в света на изкуството. За всичко това ще говорим сега с директора на Народния театър Васил Василев. Здравейте.

Васил Василев: Здравейте.

- Преди всичко искам да ви покажа и да ви припомня една снимка - май 2023 г. Лили Иванова я публикува вчера, късно вечерта, след като стана ясно, че си е отишъл Кирил Маричков. Вие познавахте ли го? Имахте ли възможност да се срещнете с него, било то в Народния театър, или някъде другаде?

Васил Василев: Първо искам да поднеса съболезнования на близките. Наистина загубихме един голям творец. И тук е мястото, не познаване само - мога да кажа, че ние израснахме с него. Казвам ние израснахме с него, като представител на Немската гимназия в град Ловеч, където емблематичната песен „Клетва" беше нашата клетва.

- Да, за хората, за които каквото и да кажем, ще е малко. Благодаря ви, че така започнахме разговора ни днес. Да поговорим обаче за тези скандали, които за съжаление се завъртяха около театрите в страната в последните седмици. Свикнали сме, когато се говори за театър, да има нужда от повече пари, защото никога няма достатъчно. И като че ли обществото стоеше винаги зад директорите, зад актьорите, зад това, че тази сфера има нужда от още. Сега обаче се оказва, че още има, но те отиват - по 25, по 30 хиляди лева, в джобовете на строителни работници, на бармани и т.н. Лесно ли се краде от театър?

Васил Василев: Аз ще започна, защото видях любопитния анонс, който направихте - за счетоводството и културата, и веднага бих казал, ако говорим за счетоводство, винаги проблемите са в Параграф 1 и в Параграф 10 в отчетните линии. Това е свързано най-вече със заплатите и най-вече с издръжката. Дали е лесно, трудно - трудно ми е да отговоря, защото в крайна сметка аз съм директор на Народен театър „Иван Вазов" и не съм разследващ орган. Така че приветствам всяка една проверка, защото проверките дават яснота каква е системата в момента.

- Във вашия театър има ли проверка? От Министерството на културата казаха, че ще започнат такава масова във всички институции в страната.

Васил Василев: Аз мога да ви кажа само периоди, в които не сме имали проверка - мисля, че беше месец септември, който мина. Иначе ние сме в постоянен мониторинг и това е хубаво нещо. Така че аз нямам притеснения. Лошото е, че започваме така да уеднаквяваме цялата система, което мисля, че тук е голямата грешка и на обществото, и на нас, и на медии, защото в крайна сметка става въпрос за някакви частни случаи, отделни случаи, които нямат нищо общо с театралната действителност.

Системата е добре изградена, системата работи по ясни правила. Когато се спазват тези ясни правила, мисля, че няма никакъв проблем. Но в крайна сметка, има дефекти на самата система на финансиране и тези дефекти се показаха още по време на COVID 2020 г., когато се оказа, че хората, работещи в сценични изкуства, нямат заплати и трябваше спешно да се промени, да се дотират допълнително заплатите, защото ние сме единственият сектор в държавата, в който сектор, за да си подсигурим заплатите, трябва да имаме резултат. И това е най-важното.

И тук ние, поставени в тези условия, правим страхотните представления, правим така, че нашата публика да идва, да гледа звездите на българския театър. И моля ви, приканвам ви - нека гледаме напред, защото наистина българската култура в момента е във възход. Аз приемам цялото това предизвикателство, защото за мен това е предизвикателство, което се случва, за една по-добра възможност да се дореформираме и да тръгне българският театър наистина в тази световна посока, в която аз, като директор на Народни театър „Иван Вазов, го повеждам.

- Ще стигнем и до постановките, защото определено има с какво да се гордеете. Но кажете ми, вие имате ли обяснение как се е получила тази схема? Защото вие виждате в момента, че институциите си прехвърлят отговорността. Някой казва „Това е изключение". Друг казва „В Министерство на културата има някой, който е знаел". От Министерство на културата пускат проверки и казват „Директорите имат прекалено много правомощия, трябва да променим модела на финансиране". Във всички тези посоки, както върви общественият дебат, вие коя смятате, че е най-правилната?

Васил Василев: Най-правилната е културата, това е най-правилната - какво правим на сцената, какво правим за нашите зрители. И мисля, че крайно време е просто да зачеркнем схемата 1 лев на приход, защото в крайна сметка ние до ден днешен не можем да си отговорим каква е функцията на театъра, каква е функцията на един малък театър в един малък град, каква е функцията на един национален театър, каква е функцията на един театър в София, какъв щат трябва да има този театър, какви постановки трябва да прави, каква е нашата задача всъщност. Защото в момента ние сме поставени в задача, която е „Изкарайте приходи". ОК, ние изкарваме приходи и когато ние изкараме нашите приходи, ние сме престъпници. Това ли искаме да предложим на обществото?

- Към кого беше този призив?

Васил Василев: Това е към тези, които коват законите на страната. Това е към министъра на културата - да има по-смели решения в момента, защото сега е моментът, в който ние трябва да променим системата, и сега е моментът ние да защитим институциите си и хората, които работят при нас.

- Вие говорите с голяма любов за Народния театър - институцията, която управлявате. Каква е обстановката обаче в Народния театър днес? Помним всички тези брожения, протести, те бяха част от новините дълго време. Сега как е там според нас?

Васил Василев: В момента е изключително лоша обстановката в Народния театър. Вчера имах една среща, в която среща в моя кабинет бяха Деклан Донелан и Джон Малкович, и си говорихме за творчески процеси.

- Усещам иронията в отговора ви, но за зрителите, които питат къде са „Хъшове", къде е „Животът е прекрасен" - на тях какво ще им кажете?

Васил Василев: Къде е Народна република България? Какво да кажем...

- Съмнявам се, че оспорвате качествена на тези постановки.

Васил Василев: Не, разбира се, разбира се. Но за хубаво, когато се явих на конкурс в Народен театър „Иван Вазов", аз дойдох с една идея - идеята накъде да тръгне театърът, какво да направим. Мисля, че до ден днешен аз ясно показвам пътя на националния ни театър и ясно представяне на световната карта, защото от съвсем скоро Народният театър наистина е на световната карта. Неслучайно споменах тези две големи имена, които в момента имат премиери в Народен театър „Иван Вазов".

Разбирате ли, за съжаление, ние имаме 85 спектакъла, които играем в афиша на Народен театър „Иван Вазов". Имаме 3 сцени, имаме 20 дена, в които ние можем да играем. Когато имаме премиери, разбира се, играем по-малко. И нямаме възможност всички тези 80 и няколко представления да бъдат програмирани правилно.

- Т.е. това е причината според вас те да отсъстват от програмата?

Васил Василев: Да. Разбира се, има осъвременяване на репертоара. Ние винаги гоним това, което е най-новото да бъде повече в афиша. Това са нормални европейски практики. Знаете ли, ние сме в една страна, която е малко по-различна от всички останали европейски. Ако там, когато излезе един спектакъл, той се играе месеци наред, но всяка божа вечер, то при нас, ние в рамките на един месец играем 40 различни спектакъла. И всеки един актьор от нас - ние имаме даже актьори, които влизат в 15 роли в един и същи месец, допълнително се занимават и с репетиции, и това е една...

- Вие разбрахте какво ви питам. Това ли е отговорът, който искате да ми дадете?

Васил Василев: Не ви разбрах.

- Тези постановки няма да ги има на този етап, защото смятате, че няма място? Просто да разберем.

Васил Василев: Всяко нещо е с течение на времето си. Когато осъвременяваш, когато отиваш в нова посока на театъра, разбира се, че ти осъвременяваш репертоара.

- Разбрах ви. Кажете ни сега за тези нови големи постижения. Как убедихте едни от най-големите имена в сферата на театъра да дойдат тук, в България, и да поставят в България?

Васил Василев: Това не са случайни събития. Това е моята биография. Това са много стъпки, които в миналото съм ги направил. С тези личности са водени големи преговори. Трудно ми е да го обясня, трудно ми е да обясня, но мога да кажа един хубав спомен с Джон Малкович, когато пристигна преди една година със „Самотата на памуковите полета" и режисьор Тимофей Кулябин в театъра. Ние си говорихме с него творчески някъде около час и половина в кабинета.

Говорихме си за спектакли, за филми. Аз реших да го попитам и да го поканя да поставя в Народния театър. Започвахме да коментираме пиеса и когато реших да задам най-тежкия въпрос на един мениджър към творец, знаейки той от каква висота е, знаейки откъде идва - какъв е хонорарът за това негово представяне, той ме погледна и каза „Колко е обичайният хонорар при вас?". Аз му казах сумата и Джон каза „Това е моят хонорар. Аз не идвам за пари, театърът за мен не е за пари. Аз имам други места, откъдето мога да си изкарам парите". Но тук е моментът да кажа и още нещо - един Боб Уилсън, който постави „Бурята" при нас. Сега, с многобройните ни турнета, които имахме във фестивали - последното беше в Грузия, в Тбилиси, ние с него започнахме да обсъждаме нов проект, който той трябва да направи, той ще направи в Народен театър „Иван Вазов".

Предизвикахме го да направи един спектакъл на български фолклорни елементи и фолклорна музика. Деклан Донелан, който тази вечер има трета поред премиера в Народен театър „Иван Вазов" заедно с Ник, те не само ще поставят още веднъж в на сцената на нашия театър, защото тези имена, които споменах, те открито казват, че един от най-добрите световни актьори се намират на сцената в Народен театър „Иван Вазов".

Той не само ще се върне да поставя на наша сцена. Преди една седмица ние подадохме техните документи, на Ник и на Деклан, да станат български граждани и да работят за България.

- Наистина?! Това е голяма новина! Кажете обаче, останаха ни няколко секунди до края на разговора, с едно изречение - накъде нагоре гледате? След като всички тези имена са вече тук, какво е нагоре за вас?

Васил Василев: Какво е нагоре? Нагоре е, когато нашите салони бъдат пълни със световна публика, и София и Народен театър се превърнат в център на театралното световно изкуство. Имаме предизвикателство.

- Това е голямо предизвикателство, но първите стъпки мисля, че са направени. Благодаря ви много, че бяхте гост на предаването.

Васил Василев: Благодаря ви.

- Мисля, че голяма част, не само от нашия екип, а и българите следят внимателно какво правите вие. Актьорите наистина са невероятни. И все така! Васил Василев, благодаря ви, че бяхте гост на предаването.