Якорудските езера са по-неизвестни, но не по-малко магнетични
Секция: Туризъм
20 Октомври 2024 19:11
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Якорудските езера са по-неизвестни, но не по-малко магнетични

/КРОСС/ Бистри като сълзи, родени от мощни ледници, оформили облика на красиви планински долини. За разлика от добре познатите високопланински перли, привличащи масовия турист, Якорудските езера са по-неизвестни, но не по-малко магнетични. Те са голяма група водоеми, в която някои периодично пресъхват, други са малки и добре прикрити сред скалите. Две от езерата обаче са истинска наслада за окото и предлагат онази природна хармония, заради която някои ги наричат "огледало на боговете".

Якоруда лежи по бреговете на река Места, точно на границата между Рила и Родопите. Градчето е по основния път между Банско и Велинград, ключова спирка по маршрута на единствената в страната теснолинейка. На 15 километра северно от града се намира красивата местност Трещеник, откъдето поемаме към Якорудските езера. По близкия връх Нехтеница се ориентираме, че се движим на 2000 метра надморска височина. В края на топлите месеци ходенето все още е леко и приятно прохладно.

В разгара на есента има едни особени моменти, когато котловините потъват в мъгла, сковани от мраз, а високо в планината е хем по-слънчево, хем по-топло. Това са температурни инверсии. Точно такава ситуация наблюдаваме днес. За по-малко от час преминаваме около 3 километра и стигаме до Рибното езеро - най-достъпното в Якорудската група.

Като изключим факта, че рибното езеро е доизградено като язовир, районът е встрани от популярните туристически магистрали и затова се е запазил чист. Във водите на тази планинска перла се оглежда внушителният скален масив Налбант. Върхът се издига на 2634 метра височина, а източният му склон се спуска по опасни сипеи стръмно надолу към езерата.

До язовирната стена ходенето е леко. Нагоре пътеката става доста по-предизвикателна. Криволичи по камъните през високия клек и на моменти обувките потъват дълбоко в напоените с вода тревни участъци. След 30 минути лутане излизаме на брега на Мъртвото езеро. Почти недокосната планинска красота. Тук, в самото подножие на връх Налбант сравнително рядко стъпва човешки крак. Някои планинари разказват, че във водоема няма живот, откъдето идва и неговото име. Разхождайки се по брега обаче, виждаме как изпод камъните във водата все пак се показват малки рибки.

Якорудските езера са сравнително лесно достъпно живописно кътче в сърцето на Рила. За няколко часа тук човек наистина може да зареди сетивата си с невероятни планински пейзажи. Да усети мира и спокойствието на могъщата природа.