/КРОСС/ На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на св. вмчк Димитрий Мироточиви и преп. Димитра Доростолска - Димитровден.

Свети Димитър е роден през III в. в Солун, като баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун той открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Днес мощите на светеца се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространява по целия Балкански полуостров и особено на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи.

В иконографията той е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Името на свети Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявяват в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това става на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довеждат борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на Ловеч, византийският император подписва мирен договор, който признава властта на Асен и Петър над Северна България. Така започваисторията на Второто българско царство.

Светията - мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични свети литургии.