/КРОСС/ Съвременните промени в климата се дължат почти изцяло на човешките дейности, най-вече поради изгарянето на изкопаеми горива - позиция, подкрепяна от мнозинството водещи научни институции по света. От друга страна, мнението, че климатичните промени не са главно причинени от човешка намеса, се поддържа от отделни групи и лица, често мотивирани от политически, идеологически или икономически интереси. Техните аргументи обикновено акцентират върху естествената климатична променливост и поставят под въпрос валидността на научния консенсус относно антропогенното въздействие върху климата. В тази статия ще разгледаме доколко обосновано е твърдението, че учените, изучаващи климатичните промени, са убедени в основната роля на човешкия фактор за съвременните климатични промени.

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология" във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси - анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето". В момента следва магистратура специалност "Интегрирани науки за климатичната система" в университета в Хамбург в Германия. Работи в екологично сдружение „За Земята" като експерт.

Климатът, или по-точно - климатичната система на Земята, която включва океаните, атмосферата, земната повърхност и всичко върху нея, се е променяла в течение на милиони и милиарди години, променя се и сега и ще продължи да се променя в резултат на сложното взаимодействие на климатообразуващите фактори, от циклите в орбитата на Земята и на слънчевата радиация, промените в концентрациите на естествените парникови газове, промените в геологията на Земята - като разместване на континенти, а също и от естествените цикли на планетата и дългосрочните колебания в състоянието на атмосферата и океаните, както и от вулканичните изригвания.

Но през последните 200 години човешкият фактор придоби водещо значение за промените в климатичната система.

Човешката дейност включва многобройни и разнообразни действия и процеси, които оказват значително влияние върху климата на Земята, основно чрез отделянето на парникови газове и промени в характера на земната повърхност и океаните, които влияят на способността им да отразяват обратно в космоса слънчевото излъчване. Ефектът от тези дейности е задържането на топлина в атмосферата, повишеното поглъщане на слънчева радиация от земната повърхност и океаните, както и съответното повишение на глобалната температура.

Какъв е съвременният научен консенсус?

Когато говорим за консенсус за климатичните промени е редно да дефинираме какво означава това. Научен консенсус наричаме постигнато широко съгласие на огромно мнозинство от учени в една област по даден въпрос. Сам по себе си консенсусът не е доказателство за истинността на дадено твърдение, нито се има предвид насила наложено мнение на мнозинството, което не се оспорва. Консенсусът сред учените е следствие от най-добрите познания и доказателства по даден въпрос в даден момент и е възможно да се промени при представяне на убедителни доказателства.

Когато говорим за дебати, свързани с науката за климатични промени, често има различни близки по съдържание въпроси. Най-важните от тях са: "Има ли климатични промени и дали Земята се затопля?" и "Човешкият фактор ли е водещата причината за климатични промени в съвремието?"

Почти никой учен в днешно време не оспорва първия въпрос, че се наблюдават промени в климата, а освен това метеорологичните наблюдения ясно показват тенденция на затопляне в глобални мащаби. Въпросът за причината за климатичните промени обаче все още понякога предизвиква обществени дискусии, въпреки че в днешно време има широко научно съгласие за това, че човешките дейности са основната причина.

Междуправителственият панел за климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change - IPCC) e организация към ООН, чиято цел е да осигурява на правителствата по света научна информация, която да бъде използвана при изготвянето политиките за климата. IPCC е най-авторитетната научна организация в света в областта на климатичните промени и публикува регулярно обемни доклади, които синтезират информация от хиляди научни проучвания в областта на климата през съответния период.

Според Шестия оценъчен доклад на IPCC от 2021 - 2023 г., човешкото въздействие е водещият двигател на климатичните промени. По-долу ще разгледаме и други основни изводи от последния доклад на IPCC.

Почти цялото наблюдавано затопляне на планетата от 1,1°C до 2019 г. може да се обясни чрез антропогенното влияние (главно в резултат от изгарянето на парникови газове), докато промяната, която се дължи на естествени процеси, е в рамките на ±0,1°C.

Индивидуалните приноси на различни фактори за повишаването на температурата на Земята. Източник: IPCC.
Друг водещ извод е, че недвусмислено човешкото въздействие е затоплило климатичната система (включително атмосферата, сушата и океаните) спрямо състоянието преди Индустриалната революция.

Наблюдаваните увеличения на концентрациите на парникови газове от около 1750 г. насам категорично се дължат на емисиите на парникови газове от човешката дейност през този период. Съвременните концентрации на въглероден диоксид са по-високи откогато и да било през последните поне 10 милиона години, тези на метан и диазотен оксид - за последните поне 800 000 години.

Освен това е практически сигурно (99+%), че причинените от човека емисии на въглероден диоксид са основният двигател на настоящото глобално окисляване на повърхността на открития океан.

Друг важен извод е, че предизвиканите от хората изменения на климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични и климатични явления във всеки регион на планетата.

Въпреки че посланията на най-новите доклади на IPCC са най-категоричните досега, още през 1995 г. докладите потвърждават, че има силни научни доказателства за това, че човешките дейности засягат глобалния климат. Като през 2001 г. направените изводи вече са категорични, че човешката дейност има измерими ефекти върху земната атмосфера и водите.

Важно е да се подчертае, че често заключенията в докладите на IPCC дори могат да се считат за по-консервативни и смекчени. Причината е, че в панела има 195 членки, в това число и държави, които имат силни икономически интереси от продължителната употреба на изкопаеми горива, а окончателните водещи изводи от докладите трябва да бъдат постигнати чрез консенсус от страна на всички страни. Съответно има и известен политически и икономически натиск.

Освен IPCC, множество големи научни институции като Световната метеорологична организация отдавна подчертават ключовото значение на антропогенния фактор.

Над 200 научни организации по света, сред които национални академии на науките, в това число и БАН, Световна метеорологична организация, Европейския съюз на геонауките, Европейското геофизично общество и др., официално са заявили, че климатичните промени са причинени от човешки действия.

80 национални научни академии, които подкрепят, че глобалното затопляне е причинено от човека. Източник.
А в своя публикация от края на 2023 г., Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) извежда антропогенният натиск върху климатичната система, като "много вероятна причина" за повишаването на температурите в глобален мащаб.

Съществуват сериозни доказателства, че индустрията за изкопаеми горива активно е подкрепяла и финансирала кампании срещу признаването на причиненото от човека изменение на климата.

Индустрията на изкопаемите горива са знаели за връзката между емисиите и затоплянето на климата още през 1950-те години на миналия век. През 1970-те изкопаемата компания Exxon финансира научни проучвания за ефектите от изгарянето на изкопаеми горива върху климата на Земята. Изводите на учените са, че нарастването на въглеродният диоксид е причинено от изгарянето на изкопаеми горива, а това е най-вероятната причина за необратима промяна в земния климат. Техните сценарии предричат между 1°C и 3°C глобално затопляне до средата на 21 век при удвояване на концентрацията на въглеродния диоксид. Въпреки това обаче, през 80-те години компанията започва да прилага стратегия за отричане на климатичните промени в общественото пространство, която цели да създаде впечатление, че все още има голяма несигурност относно причините за и ефектите на климатичните промени.

Основни изводи за климатичните промени от вътрешен меморандум на Exxon от 1977 г. 

Известно е и, че изкопаемата индустрия често финансира изследвания и разпространение на пропаганда, които омаловажават ролята на човешката дейност за изменението на климата, като насърчават идеята, че природните процеси са основно отговорни за наблюдаваните климатични колебания. Индустрията на изкопаемите горива също така е създала партньорства с академични институции, за да придаде достоверност на своите тези. Тези партньорства често са свързани с финансиране на изследвания, които подкрепят позициите на индустрията, като в същото време изключват несъгласните с тях гласове от научната общност.
През последните две десетилетия редица задълбочени анализи категорично потвърждават наличието на силен научен консенсус за решаващата роля на човешката дейност в климатичните промени.

През 2004 г, професор Наоми Орескес извършва първия мащабен преглед на 928 научни публикации за климатичните промени, публикувани между 1993 и 2003 г., и установява, че нито едно изследване не оспорва тезата за антропогенния фактор, като в 25% директно се подкрепя този възглед.

Най-мащабното проучване, проведено през 2013 г. от Джон Кук, преглежда над 11 944 публикации за периода 1991 - 2011 г., като разкрива, че 97,1% от учените, които заемат позиция по въпроса, посочват човешката дейност като основна причина за глобалното затопляне. Въпреки че част от изследванията не заемат пряка позиция по въпроса, сред учените, които изразяват мнение, почти всички подкрепят тезата за антропогенния характер на климатичните промени. Допълнително запитване към 8547 автори на научни изследвания, на което отговарят над 1200 учени, показва, че 97,2% от тях подкрепят този консенсус.

Друг анализ от 2021 г., който включва 2718 случайно избрани проучвания за климата между 2012 и 2020 г. също показва, че едва 1% от публикациите оспорват човешкото влияние, докато сред тези, които вземат отношение по въпроса,96,8% го определят като основна причина за климатичните промени.

Този анализ, както и други подобни, установяват, че има голям брой проучвания (в случая ⅔ от разгледаните), които не взимат директно отношение по въпроса за човешкия фактор. Но трябва да се има предвид, че в много проучвания целта е да се установи какъв е характерът на климатичните изменения, а не каква е причината за тях. Авторите на изследванията е възможно и да са на мнението, че човешкото влияние се подразбира. А както показва последният пример, при директно запитване почти всички учени подкрепят тезата, че човешкият фактор е водещият за климатичните промени в съвременната епоха.

От съществено значение е и фактът, че делът на проучванията, които подкрепят тезата за човешкия фактор, нараства с времето. Това е логично, предвид, че темата за глобалното затопляне придобива все по-голяма актуалност през последните десетилетия.

Брой научни проучвания на година, чиито автори са посочили дали подкрепят, отхвърлят или не взимат отношение по въпроса за антропогенното глобално затопляне.

Тези данни подчертават стабилното съгласие сред учените, че човешката дейност е основният фактор за климатичните промени. Въпреки че доста проучвания не разглеждат директно въпроса за причината, многобройни анализи показват, че по-малко от 1% от научните публикации оспорват водещата роля на антропогенния фактор. Консенсусът е ясен и високата степен на увереност в научната общност не оставя място за съмнение в основната роля на човешката дейност за съвременните климатични изменения.

С оглед на гореизложеното, твърденията, че повечето учени или научната общност не подкрепят тезата за водещата роля на човешкия фактор в съвременните климатични промени, са неоснователни. Необоснованото оспорване на тази ключова връзка затруднява общественото разбиране за климатичните промени и забавя навременното им овладяване. Показателен пример за този проблем е фактът, че едва на COP28 (годишна конференция за климатичните промени) през 2023 г. беше официално отправен призив за постепенното премахване на употребата на изкопаеми горива. На 11 ноември т.г. започва COP29, в който се очаква с надежда световните учени и политици да предприемат по-решителни позиции и амбициозни решения и мерки за справяне с климатичните промени.