Найден Тодоров: „Народните будители са онези хора, които придават смисъл на съществуването на нашата нация“
Секция: КУЛТУРА
31 Октомври 2024 17:19
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Министърът присъства на връчването на наградите „Златен век“

/КРОСС/ „През последните месеци културният сектор на Република България беше разтресен от поредица скандали. Тези скандали дойдоха много навреме, за да ни напомнят що е то култура, каква е ролята на културата и защо и с какво дейците на културата са важни, кое ги отличава от другите хора" - с тези думи министърът на културата Найден Тодоров обяви официалното начало на церемонията по връчване на наградите „Златен век" на Министерството на културата в галерия „Средец". Традиция стана отличията да се връчват освен за 24 май и по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

Министър Тодоров сподели реплика, която наскоро е дочул и която според него е в синхрон с настоящата изложба на стъкло в галерия „Средец" - „Душата на твореца и неговият талант са като стъкло, като кристал - крехък, лесно чуплив. Но когато има добър фундамент, ни осветява с призмата на всичките възможни красиви цветове и ние можем да почувстваме всички онези светове, които хората на изкуството ни представят".

Маестро Тодоров каза още, че днешният ден е посветен на утрешния - буквално и преносно. „Преди 102 години България взима решение да празнува на 1 ноември Деня на народните будители. Защо народни будители, кои са тези народни будители? Кому са нужни? Заспал ли е народът, че има нужда от тях? Народните будители са именно онези хора на културата, които не се поддават на битовизма, чиито талант пречупва светлината и я насочва към всички нас. Народните будители са онези хора, които придават смисъл на съществуването на нашата нация. Те осветяват пътя ни напред", посочи още министър Тодоров.

Той изтъкна, че не е случайно, че тези награди посвещаваме именно на хората на изкуството и на културата, които са будителите на нашето време; тези, заради които нашата нация няма да заспи. „Много съм горд, че съм тук сред Вас днес, и че ще имам възможността да поздравя част от будителите на нашето време с наградите на Министерството на културата", каза още министър Тодоров, преди да пристъпи към официалното награждаване. 

 

Ето и пълен списък на наградените:

С Награда на Министерството на културата „Златен век" - огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени: 

Красимира Колдамова - по повод нейния 85-годишен юбилей и заради големия ѝ принос към българското балетно изкуство и българската култура.

Райна Кабаиванска - оперна певица с международно признание, с огромен принос в развитието на вокалното изкуство по целия свят.

Проф. Димо Димов - за изключителния му принос за развитието и популяризирането на българската култура и идентичност, за основаването на квартет „Димов", за създаването на Празници на изкуствата „Аполония".

Акад. Васил Казанджиев - във връзка с 90-годишнината от рождението му и за огромния му принос към българската култура като композитор във всички музикални жанрове, диригент с огромни заслуги към интерпретацията и звукозаписа на български автори, педадог, възпитал плеяда изтъкнати диригенти.

доц. д-р Костадин Кисьов - В продължение на над 40 години доц. Кисьов работи активно и всеотдайно като археолог, учен и музеен специалист. Под негово ръководство Регионалният археологически музей в Пловдив е един от най-модерните и представителни български музеи с разнообразни постоянни и временни изложби.

Георги Господинов - най-превежданият и най-награждаваният извън България български писател. Първият българин, носител на литературната награда „Букър" за своя роман „Времеубежище". Носител е на множество други престижни литературни награди в България и Европа. Наскоро стана и Кавалер на Ордена за изкуството и литературата на Франция. Негови стихотворения са включени в редица международни антологии и са преведени на различни езици. 

Благовеста Касабова - Изтъкнат историк, критик и изследовател на националните литературни процеси. Автор на документално-биографични книги. Има дългогодишна дейност в ръководството на Съюза на българските писатели. 

Калуди Калудов - за многостранната му дейност и международно признание като оперен певец, общественик, педагог.

Алцек Мишев - има забележителна международна кариера. В книгата „Европа-Америка - Различните авангарди", публикувана от Франко Мария Ричи през 1976 г., Акиле Бонито Олива го определя като един от тридесетте най-представителни художници в Европа.

проф. Людмила Дончева-Петкова -  тя е сред най-задълбочените изследователи на Ранното българско средновековие, учен с международна известност. Повече от 35 години проучва района на западната крепостна стена в първата българска столица Плиска. Години наред изследва важни археологически паметници в Добруджа.

С награда на Министерството на културата „Златен век" - звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени: 

Самуел Финци - изявен актьор, звезда на немската театрална сцена, снимал се в десетки игрални филми.

Едвин Сугарев - Автор на стихосбирки, роман и монографии, свързани с българската литературна история. Доктор на филологическите науки с дългогодишна изследователска дейност, както и ръководител на множество изследователски проекти. Един от водещите поети на 80-те години. Народен представител в три парламента, участник в неформални групи срещу режима на Тодор Живков. Пионер на българския самиздат като издател и редактор.

Мая Вапцарова - Мая Вапцарова е член на Асоциация на Българските филмови продуценти, Съюза на филмовите дейци, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските писатели. Член на регулаторния орган СЕМ. Президент и главен редактор на Вестник „Македония днес". Има дългогодишна режисьорска и драматургична дейност, както и работа като художествен ръководител в „Българско видео". Автор на редица книги. Носител на национални и международни награди включително и награда на Министерство на културата „Златен век".

Васил Димитров - за активната му професионална и обществена дейност, мениджърската му работа като създател на единственото ефирно радио за класическа музика у нас, продуцентската му дейност, свързана с реализацията на значими концертни събития, за приноса му в популяризирането на българската култура и изкуство.

Проф. Константин Шопов - първи директор на НУФИ „Широка лъка", основател на Северняшкия ансамбъл - гр. Плевен, на първите Орфееви празници, на ДЮФА „Тракийче", ансамбъл „Росна китка", на първия клас по народни музикални инструменти към НУИ „П. Пипков" - Плевен.

Румен Джуров - дългогодишен служител на МК, държавен експерт с над 40-годишна работа в системата на МК, за активната му работа в учебно-образователния и художествено-творчески процес в националните училища по изкуствата и по културата, за внедряване на практики и стратегии, за подкрепата за децата с изявени дарби, разработване на нови учебни програми и методологии.

Никола Петков - сред най-уважаваните режисьори на българския театър, с над 120 театрални постановки, сценарии за игрални филми, носител на множество награди, автор на две книги.

Боряна Сечанова - за високите ѝ професионални постижения на сцените в България  и по света, за работата й като дългогодишен директор на балет „Арабеск".

Райчо Христов - по повод 75-годишния му юбилей, съгласно решение на УС на Съюза на българските композитори, за активната му диригентска дейност, за създаването на камерен оркестър „Орфей", който е сред водещите камерни ансамбли в страната.

Анита Тарасевич-Дойнова- има дългогодишна дейност като редактор на „Читалищен вестник" с редица литературни публикации и авторски книги. Има престижни награди, свързани с работата и с читалищата, както и за издадени нейни книги за деца и възрастни. Член е на Съюза на българските писатели.

Почетен знак „Златен век" - печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени: 

инж. Любозар Фратев - Има активна ангажираност с дейността на редица обществени, граждански и бизнес организации и съществен принос в популяризирането на град Пловдив  като туристическа и културна дестинация. Дългогодишен активен член на Консултативния съвет по туризъм на Община Пловдив. Включва се в инициативи за възстановяването на Драматичен театър - Пловдив след пожар и създаването на Театрален музей. Почетен гражданин е на град Пловдив и получава и Почетния знак на Президента на Република България.

Недялка Трайкова - развива читалищна и културна дейност като дългогодишен председател на НЧ „Постоянство -1856"- гр. Лом. Дългогодишна учителска дейност в гр.Лом с редица награди и отличия включително Орден „Кирил и Методий" и Почетен знак на Президента на Република България. Народен представител в 36-то Народно събрание.

Кирил Назъров - Дългогодишен председател на Секция „Детско-юношеска литература" към Съюза на българските писатели. Председател на Читалище „Светлина"- гара Елин Пелин, председател на литературен клуб „Димчо Дебелянов" - Елин Пелин.

Павлина Павлова - Павлина Павлова развива активна журналистическа дейност в Българско национално радио. Авторка е на многобройни книги с поезия и проза, част от които са от фондовете на големи световни библиотеки.

Димитър Стоименов - работи дълги години в архивната сфера на различни позиции. Доказан професионалист с дългогодишен опит в множество от дейностите, които се извършват в Държавна агенция „Архиви", както и в работата си в областта на сфрагистиката и картографията. 

Асен Владимиров - във връзка с навършване на кръгла годишнина  и значителния му творчески и професионален принос за развитието на българското филмово изкуство, както и във връзка с неговата 70-годишнина и активна творческа и обществена дейност.

Надя Ботева Петрова - във връзка с нейния 60-годишен юбилей и богатата ѝ творческа дейност като поп и джаз певица, педагог, продуцент,както и за заслугите ѝ към българската музикална култура и инициирането на множество национални инициативи.

Данчо Балджиев - Валди - изявен илюзионист, артист - будител, изнесъл над 10 000 спектакъла, гостувал по цял свят, носител на множество международни награди, в това число и на САБ - „Икар" 2019, с дългогодишна преподавателска дейност.

С почетен знак „Златен век" - печат на Цар Симеон Велики - сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени: 

Бойка Серафимова - Развива дългогодишна читалищна дейност и участие в различни културни проекти в гр.Монтана. Председател на Областен читалищен съвет - гр. Монтана и читалищен секретар на НЧ „Разум - 1883" гр. Монтана.

Анна Парапунова - Има дългогодишна читалищна дейност в община Банско. Член  е на Върховен читалищен съвет към Съюза на народните читалища. Секретар и художествен ръководител е на НЧ „Димитър Благоев -1925" гр. Добринище.

Петко Каневски - Петко Каневски е автор на редица стихове, поетични книги и сборници с фейлетони. Член на Съюза на българските писатели и е председател на Дружество на писателите „Пеньо Пенев" - гр. Димитровград. От 2012 год. е директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев"- гр. Димитровград.

Владимир Арденски - Журналист, писател  и радетел на каузата за принадлежността на българските мохамедани към българския народ, както и същността им на българи. Работи и като репортер на Българското национално радио. Съосновател на списание „Родопи" - трибуна на изява на художествено-творческата интелигенция от средите на българите мохамедани. По негови сценарии са снимани филми за Родопите и са излъчвани по БНТ.

Калина Канева -  журналист и писател. Активен радетел на историческата истина, както и изследовател на живота и дейността на Н. П.  Граф Игнатиев и академик Дмитрий Лихачов. Автор на статии ,изследвания, репортажи, очерци в много списания и вестници на български и руски език. Сценарист на документални телевизионни филми, както и автор на фотодокументални изложби.

Данка Георгиева - Дългогодишен ръководил, който организира, координира и контролира дейностите по провеждане политиката на ДА „Архиви" в областта на архивното дело и управлението на НАФ, съобразно териториалния обхват на Дирекция  „Регионален държавен архив" - гр. Бургас.

Светлана Кръстева - Дългогодишен ръководил, който организира, координира и контролира дейностите по провеждане политиката на ДА „Архиви" в областта на архивното дело и управлението на НАФ, съобразно териториалния обхват на Дирекция  „Регионален държавен архив" - гр. Видин.

Иванка Гезенко - Дългогодишен сценарист на документални филми в Българска национална телевизия. Има над 40 документални изложби, сред които две по международни проекти. Носител на редица награди, грамоти и почетен знак от Държавна агенция „Архиви". Участва в изготвянето на каталози на документи. Дълги години работи в Международна  фондация „Св. св. Кирил и Методий" - София.

доц. д-р Диана Стоянова - има дългогодишна преподавателска дейност в катедра „Културно-историческо наследство и туризъм" при Университета по библиотекознание и информационни технологии. Директор е на Академично издателство „За буквите". Член е на Изпълнителния съвет и на Общото събрание на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

Владимир Иванов - директор на Исторически музей - Попово от 2020 г. Под негово ръководство е завършена постоянната експозиция на музея, която привлича широк кръг от посетители  със своята интерактивност.

С Плакет „Принос в развитие на културата" и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени: 

Фолклорен ансамбъл „Тракия" - Ансамбълът има големи заслуги при съхраняване на нематериалното културно наследство, развитието на хореографията върху основата на националните традиции, представянето на самобитния български фолклор зад граница и развитие на международния обмен в България.

Камерен оркестър „Орфей" - във връзка със 50-годишния юбилей на състава, съгласно решение на УС на СБК, за богатата концертна дейност на ансамбъла.

Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова" - Стара Загора - във връзка с  50 години от създаването на образователната институция.

Национално музикално училище „Любомир Пипков" - София - във връзка със 120-годишния юбилей от създаването на училището.

Регионален етнографски музей на открито „Етър" - Габрово - Тази година се навършват 60 години от създаването на Регионален етнографски музей на открито „Етър". През годините се утвърждава като единствен по рода си музей на открито. Институцията е център за проучване на традиционната култура на балканджиите от прединдустриалното общество до най-новото време.

С ГРАМОТА за постигнати високи творчески резултати и принос към българската култура и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени: 

Калинка Стойновска - във връзка с навършване на кръгла годишнина  и значителния й творчески и професионален принос за развитието на българското филмово изкуство.

Проф. д-р Венелин Грамадски - във връзка с навършване на кръгла годишнина и значителния му творчески и професионален принос за развитие на българското филмово изкуство.

Иван Коджабашев - Дългогодишен журналист и фотожурналист. Бил е фоторепортер и секретар на множество пловдивски печатни издания, като в. „Марица", в. „Глас", в. „Пловдивски общински вестник" и много други. Автор на няколко фотоалбума и „Пловдивски фотоалманах", които проследяват събитията от обществено-политическия живот на гр. Пловдив в продължение на почти 30 години.

Гергана Михайлова - Благодарение на усилията и нейния висок професионализъм в последните 10 години РИМ - Пазарджик успешно печели и реализира над 20 проекта на обща стойност 1 200 000 лв., финансирани от: Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Министерство на културата, Национален фонд „Култура" и Агенция за хората с увреждания.