/КРОСС/ Някои от нарушенията по време на парламентарните избори на 27 октомври бяха увековечени от видеонаблюдението и видеозаписите в изборните секции. Какво следва сега и възможно ли е касиране на изборите?

„И на предишни избори сме ставали свидетели на такива аномалии в изборното поведение. Това, за съжаление, не е нещо ново и се случва в райони, които са изпаднали в много под средните икономически и демографски показатели за страната", обясни пред BTV „Тази сутрин" Ива Лазарова, председател на Обществения съвет на ЦИК.

„В тези избори видяхме една безпардонност - видяхме как се попълват бюлетини, или пък се унищожават, видяхме приплъзване на гласове от едно на друго място и въпреки всичко продължа3ваме по същия начин", каза Александър Андреев, който е бивш председател на ЦИК.

От BTV припомниха пример в с. Гърмен в Благоевградско. Там за „ДПС-Ново начало" има вписани 362 гласа, докато във видеозаписа се чува за изброени 262, плюс репликите „Вижте, на Краси му трябват 300". Оказа се, че човек, който може да бъде свързан с име като Краси, липсва в официалния протокол за наблюдателите на изборите.

„Това е много сериозен проблем, има наказателна отговорност, която членовете на секционните избирателни комисии носят и ето днес стана ясно, че ЦИК ще се занимава точно с тези въпроси - какво да се случи и ще последват ли някакви наказания", каза Ива Лазарова.

Но според Александър Андреев „трудно може да се каже, че ЦИК има изградени механизми", с които да повлияе на изборните нарушения. При извършени престъпления, той обясни, че е редно органите на реда да се захваната със случаите. Това е Прокуратурата и органите на разследване.

От BTV припомниха, че партия „Величие" не успя да влезе в парламента заради 21 гласа, които ѝ оставаха, за да мине бариерата от 4% подкрепа. В репортаж на БНТ бяха открити 28 гласа, които са дадени за „Величие", но са записани погрешка на други партии.

„Дали ще се съберат достатъчно гласове, за да се сезира Конституционният съд, предстои да видим. Има заявки от конкретни партии, но какво ще стане е въпрос на време и може би договорки между партиите", каза Ива Лазарова.

48 гласа са необходими, за да се сезира Конституционният съд, а към момента изглежда, че има 30 сигурни - това са гласовете на „Има такъв народ" и МЕЧ.

„Не трябва само да гледаме към Народното събрание, което би могло да сезира. Има и достатъчно други институции - и президентът, главният прокурор, Върховният касационен и Върховният административен съд", каза Александър Андреев.

„КС трябва да може да се произнесе така, както го е правил и предходни избори. През 2009 г. имаше касирането на изборите и беше разместен в Русе един от кандидатите, който беше избран. Всяка една от институциите трябва да се счита за ангажирана, а не да разчитаме само на народните представители, които евентуално ще подадат жалба", обясни още той.