/КРОСС/ Децата са толкова различни! Нещо, което важи в пълна сила що се отнася до храненето. Всеки си спомня момченцето на съседите, което закусва по един час. Или съученикът, който помита каквато и храна да се мерне пред очите му. Едно дете не яде домати, друго хапва само зеленчуци със зелен цвят. Някои не обичат сладолед - трудно за вярване, но е факт.

Днес, във времето на голямото бързане и безбройните вкусни изкушения, които сякаш извират отвсякъде, изграждането на здравословни навици на хранене у най-малките е трудна задача, която изисква от родителите много добра осведоменост по темата, но също и обич, разбиране за детската психика и търпение. На помощ им идва информационната кампания #ХраненеСмисъл, която се фокусира върху това как да се храним осъзнато - с грижа за своето здраве, за здравето на децата, но и на планетата, както и да осмислим храната едновременно като потребност, удоволствие и повод за общуване.

От това как се храни едно дете зависи как ще се развива - дали ще има оптимален растеж, дали ще разгърне заложения у него потенциал като умствен капацитет, физически дадености и т.н., коментира проф. д-р Дарина Найденова, специалист по хранене и диететика, която преподава в Медицински университет - Варна и е председател на Националната асоциация по практическа диететика и интегративна медицина (НАПДИМ). Като част от кампанията #ХраненеСмисъл проф. Найденова беше специален гост в подкаста „Естествен интелект" и даде практични съвети за балансирано хранене. Тя обърна внимание на факта, че отвъд своята базисна функция храната има и социално, и емоционално значение. За много от родителите например пълноценното хранене е признак за грижа и отговорно родителство. За бабите да не отваряме дума...
Храната има и хедонична функция, отбеляза експертът, т.е. носи и удоволствие. Особено отчетлива е и нейната социална роля - събира хората заедно, а всеки празник има богата символика, свързана точно с трапезата.

Храната като общуване

Правилните навици на хранене се изграждат още в детска възраст. Това е мнението на специалистите, а пътят е чрез приобщаването на детето към семейното хранене. Имено при този модел децата се приучват да свързват яденето с общуването. И тъй като един от ритуалите при семейното хранене е самата подготовка, в нея могат да се включат всички от семейството, включително и децата. Едни ще пазаруват, други ще готвят, а трети ще подреждат масата. Защото освен всичко останало приготвянето, сервирането и консумацията на храна притежават своя специфична естетика и е добре малчуганите навреме да я усетят и усвоят.

В делничните дни семействата имат натоварен график и е ясно, че е невъзможно всички хранения да бъдат споделени. Поне за едно на ден обаче трябва да се събират всички и това е най-лесно постижимо на вечеря.

Родителският пример

Децата копират. Вие можете да им изнасяте лекции по цял ден, но те няма да се вслушат, а ще повтарят това, което правите. Ако вечерята приключва за десетина минути, а после всички сядат да гледат в телефоните си, какво очакваме да направи детето? Същото. Родителите трябва да осъзнаят своята менторска роля във формирането на навици за осъзнато хранене у своите деца и да дават добър пример вместо да прибягват до забрани и наказания. Те обикновено имат обратен ефект, особено в бурната възраст на пубертета, когато детето с всички сили се бори за своята самостоятелност.

Всичко започва със закуската

Широко застъпено сред специалистите е мнението, че качествената закуска е много важна за децата - за да са концентрирани и енергични в началото на деня. Национално представително проучване на хранителните навици на децата в България, проведено по-рано тази година за целите на кампанията на Лидл България #ХраненеСмисъл, установява, че 85,6% от децата закусват редовно. Само 5% от тях обаче консумират зеленчуци на закуска. Когато детето яде своя сутрешен сандвич, е добре към него да се добави краставица, чушка или домат. Това би било оптимално, защото зеленчукът ще набави важни вещества още с първото хранене и ще повиши ползите за здравето на детето, коментира проф. Дарина Найденова. Така че тук отново става въпрос за по-добра информираност на родителите, които могат осъзнато да подобрят качеството на закуската, която предлагат на децата си.

Позволено - непозволено

Друг резултат в цитираното проучване е, че при близо 50% от децата родителите не поставят ограничения за онова, което малчуганите консумират. При по-големите ученици този дял достига 60%. Тези данни са повод за тревога, тъй като не само по-малките деца, но също и децата в училищна възраст нямат познания за последиците от системната консумация на ултрапреработени храни или от системното изключване на зеленчуци от менюто. Все пак родителите налагат известни ограничения. Това обаче не е достатъчно. По-системната и осъзната намеса на родителите в избора на храна от детето е решаваща за формиране на балансиран модел на хранене. Хубаво е те да четат етикетите по-внимателно и да подбират храни с повече фибри и с по-малко добавени сол и захар. Това нито ще усложни, нито ще оскъпи пазаруването. Lidl например предлага избрани продукти от собствени марки с по-малко добавена сол и захар спрямо първоначалната им рецепта. Компанията работи системно в тази посока и само през 2023 г. съдържанието на сол и захар е намалено в над 100 продукта от собствени марки. Отделно веригата следва стриктно политиката си да не допуска реклама на хранителни продукти, насочени към децата, които обаче не отговарят на критериите на СЗО за здравословни храни. Изключение се прави само на определени празници като Коледа например.

Да се учим на осъзнато хранене заедно

Според проучването на хранителните навици на децата голяма част от анкетираните малчугани се интересуват от здравословното хранене, но нямат представа какво точно означава то. Ето защо кампании като #ХраненеСмисъл поставят акцент върху предоставянето на повече информация за осъзнатия избор на храна.