/КРОСС/ Само щастието на този свят е безплатно. Думите са на писателя Павел Вежинов, от чието рождение днес се отбелязват 110 години. Те са публикувани в книгата „Изповедите" от Георги Чаталбашев през 1976 г. 

В интервю за изданието Павел Вежинов разказва, че най-ценната човешка добродетел е себеотрицанието, жертвоготовността и че качествата у българина, които ценни най-много са любезността, безпощадното му чувство за хумор и търпението. А като девиз той посочва: „Млад си, докато можеш да обичаш и да работиш".

„Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота", пише Павел Вежинов в „Нощем с белите коне". В книгата си „Везни" отбелязва: „Ако иска да скочи човек в някаква бездна, трябва да го направи веднага. Или никога". В „Голямата стъпка" авторът пише, че „артистът се старае според публиката".

ИЗКЛЮЧЕН Е ОТ УЧИЛИЩЕ ЗАРАДИ ЛЕВИ УБЕЖДЕНИЯ

Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов, роден на 9 ноември 1914 г. в София. През 1938 г. завършва гимназия във Варна като частен ученик, защото е изключен за леви убеждения. От 1939 до 1944 г. следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Павел Вежинов печата за пръв път през 1932 г. във в. „Жупел". Сътрудничи на редица периодични издания: „РЛФ", „Щит", „Литературен преглед", сп. „Изкуство и критика", участва активно в литературния кръжок „Христо Смирненски".

През есента на 1944 г. Павел Вежинов взема участие във Втората световна война като военен кореспондент и главен редактор на в. „Фронтовак". От 1947 до 1951 г. е заместник главен редактор на в. „Стършел", а от 1951 до 1954 г. - на сп. „Септември". Той е член на редакторската колегия на сп. „Пламък". В периода от 1954 до 1972 г. Вежинов работи в „Българска кинематография", първоначално като сценарист, а впоследствие като заместник-генерален директор и председател на Художествения съвет. От 1973 г. той е главен редактор на сп. „Съвременник".

ПОСВЕЩАВА ТВОРЧЕСТВОТО СИ НА ЕТИЧНИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

Павел Вежинов е председател на Фонда за творческо подпомагане на писателите при Съюза на българските писатели (СБП) (16 май 1966 - 5 ноември 1976), секретар на Бюрото на Управителния съвет на СБП (януари 1970 - май 1971), заместник-председател на СБП (май 1971 - 8 юни 1972; 2 октомври 1980 - 21 декември 1983). От 20 май 1967 до 16 декември 1972 той е член на Комитета за изкуство и култура. Вежинов е народен представител в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976 - 21 декември 1983).

В творчеството си разработва етични и социални проблеми на съвременното общество, разглежда раздвоението на личността, конфликта на рационалното и емоционалното начало. Първата му книга с разкази „Улица без паваж" излиза през 1938 г., последвана от „Дни и вечери" (1942), „Втора рота" (1949), „Момчето с цигулката" (1963), „Дъх на бадеми" (1966) и др. Автор е на романите „Синият залез" (1947), „Сухата равнина" (1952), „Звездите над нас" (1966), „Нощем с белите коне" (1975), „Везни" (1982) и др., на детските романи „Следите остават" (1954), „Произшествие на тихата улица" (1960), на повестите „Бариерата" (1976), „Белият гущер" (1977), „Малки семейни хроники. Ироничен роман" (1979) и др.

Павел Вежинов е автор на сценарии за игрални филми, някои от които по негови творби: „Следите остават" (1956), „Това се случи на улицата" (1956), „Отвъд хоризонта" (1960), „Краят на пътя" (1961), „Специалист по всичко" (1962), „Неспокоен дом" (1965), „Цар и генерал" (1966), „С дъх на бадеми" (1967), „Мъже в командировка" (1969), „Тримата от запаса" (1972), „Зарево над Драва" (1973), „Бариерата" (1979), телевизионните сериали „На всеки километър" (1969-1971), „Сами сред вълци" (1979), „Нощем с белите коне" (1985) и др.

ПРИЗНАНИЕ

Павел Вежинов е лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976). Носител е на орден „Народна република България" втора степен (1964) и на орден „Георги Димитров" (1974). Той е удостоен със званията „Заслужил деятел на културата" (1965) „Народен деятел на културата" (1970) и „Герой на социалистическия труд" (1974). Вежинов е носител на литературната награда „Иван Вазов" на община Сопот за цялостното му литературно творчество (1982) и на Голямата награда на Съюза на българските филмови дейци „Златната камера" за 1983 г. за цялостния му принос като сценарист за развитието на българското кино (28 януари 1984, посмъртно).

Павел Вежинов умира на 20 декември 1983 г. в София.

През 2014 г. по случай 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов неговата дъщеря Павлина Вежинова издава „Книга за Павел Вежинов", в която са публикувани негови размисли за житейския и творческия му път, за литературата и изкуството, както и неговия образ през погледа на хора, които са го познавали отблизо, с които той искрено и честно е споделял вълненията и мислите си.

Източник: БТА