/КРОСС/ Решението на сглобката за конституционни промени е ялово и не доведе до нищо добро нито съдебната власт, нито държавата. Получи се още по-голям хаос и сега сме в очакване докъде ще стигне. Това каза бившият вицепремиер и преподавател по наказателно право в Софийския университет проф. Пламен Панайотов в предаването "Говори сега" по БНТ.

Според преподавателя по наказателно право трябва да си дадем сметка по-общо за това, което се случва през последните 3 години.

"Според мен, казано в прав текст, партиите не се държат като партии. Основното предназначение на всяка партия, още повече когато е парламентарно представена, е да има отношение към въпроса за властта и в зависимост от вота на избирателите или самостоятелно, или наред с други политически субекти, да упражнява властта. Обществото очаква да знаят, ако въобще искат и да могат да съставят необходимата коалиция, защото очевидно е за всички ни, че никоя партия не получава самостоятелна възможност да упражнява властта, следователно са принудени да намерят общи допирни точки, на база на които да съставят правителство и да дадат ориентири пред българското общество и пред българската държава накъде вървим", коментира Панайотов.

На въпрос защо за разделителната линия между партиите винаги се изважда съдебната система, професорът отговори: "Поради простата причина, че всичко, което ни се поднася е една голяма демагогия. Първата институция в държавата, понеже е в пълен хаос, в безпорядък, не може да излъчи вече след 7 поредни парламентарни избори редовен кабинет, който да има достатъчен хоризонт от 4 години. Сега ни готвят за осми поредни извънредни парламентарни избори. Ще си дадем сметка, ако отсъдим обективно какво ни се поднася, че тези хора именно са виновни в най-голяма степен за това, че Висшият съдебен съвет е с отдавна изтекъл мандат, че инспектората към Висшия съдебен съвет е с отдавна изтекъл мандат, че над 20 регулаторни органа, в които има квота българския парламент, стоят също с изтекли мандати и с невъзможност да функционират те самите в съответния хоризонт. Казано по-общо, щом първата институция по Конституция в страната не функционира нормално, това се отразява и на всички останали институции в държавата."

Той припомни, че настоящият Висш съдебен съвет не само избра, но в последствие и освободи бившия главен прокурор. „Ако в този или следващия парламент се формира някакво управляващо мнозинство и то излъчи своята квота в един нов Висш съдебен съвет, какво можем да си помислим за този новоизбран Висш съдебен съвет, щом през него по начало целта, която и официално се заявява от повечето ръководители на политически субекти към днешна дата, е да се контролират органите на съдебната власт? Очевидно, че и новоизбраният ВСС ще намери начин през парламента със съответни изменения в Закона на съдебната власт да постави отново въпроса, дори и да бъде избран понастоящем единствения кандидат за главен прокурор, дали пък няма основания да бъде освободен. С други думи, боричкането за власт без да се поема отговорност за нея продължава, като се твърди, че един или друг орган е нелегитимен. Ами на кого се дължи тази нелегитимност? Да попитаме отново реторично."

БНТ, „Говори сега"