/КРОСС/ Над 1 милиард евро по Европейския план за възстановяване и развитие ще получи Полша само за развитие на електронното здравеопазване в страната, съобщи посланикът на Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански при откриването на Конференцията „Полско и българско електронно здравеопазване - възможности и перспективи. Полска телемедицинска мисия в България". Форумът се състоя в София и бе организиран от Посолството на Република Полша в София.

Служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева лично поздрави участниците, а представителя на Здравната комисия в НС д-р Александър Симидчиев участва с презентация и в дискусионния панел на събитието.

Стана ясно, че здравната система в Полша вече е напълно електронизирана - от издаваните рецепти до направленията за специалист, медицинските прегледи, диагностиката, лечението и проследяването на пациенти с хронични заболявания. 20 милиона поляци имат мобилна лична карта, с която се идентифицират във всяка област на здравната система. За миналата година в Полша са издадени 2,2 милиарда електронни рецепти и 224 милиона електронни направления за прегледи. Сега в страната вече се работи за разширяване обхвата на телемедицината.

Г-н Роберт Крул представи иновативната телемедицинска здравна платформа за диагностика на пациенти MediHelp, а д-р Павел Лейман разказа как се прилага телемедицината в област Силезия. Пет полски компании - ProPlus, Braster, SiDly, Technomex и HigoSense - представиха свои иновативни продукти за осъществяване на телемедицина. С лесни за употреба апарати и приставки за изследване на слуха, гърлото, сърцето, кожата, кръвната захар, стетоскоп за белия дроб, термометър пациентът може сам да си направи преглед и да изпрати данните на своя лекар. Електронни гривни пък подават информация до лекар или до хората, полагащи грижи за самотни възрастни хора, дали те се намират в безопасна зона или извън нея, дали са паднали или имат сърдечна аритмия, за да се изпрати незабавно помощ. Прилага се и телемедицина при проследяването на бременност - дистанционно се изпращат на акушер-гинеколога тоновете на плода на жени с рискова бременност.

Широко се прилага и термодиагностика с течни кристали на рак на гърдата за профилактични цели, като резултатът от изследването се изпраща в базата данни и там се обработва от изкуствен интелект.

Специалистът по физикална и рехабилитационна медицина проф. д-р Янис Папатанасиу сподели опита на българските лекари в телерехабилитацията по време на пандемията от COVID-19 и че те вече работят за създаването на клинични пътеки по телерехабилитация и регламентиране на заплащането на тези клинични пътеки.

Общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова обърна внимание на факта, че нейните колеги на практика използват телемедицина и дават дистанционно консултации на пациентите си още от периода на пандемията от COVID-19. Проблемът обаче е, че тези консултации не се отразяват в Националната здравна информационна система и съответно не се заплащат. На този етап телемедицината като услуга не е интегрирана в системата на българското здравеопазване, а е въпрос на частна инициатива.

Мира Ганова запозна участниците с дейността на Клъстера за дигитално здраве и иновации в България. Представителят на Топ Хоспитал Сървис ЕАД г-н Юлиан Григоров обясни как се прави бизнес в медицинския сектор в България. Той съобщи, че от 2025 г. компанията ще снабдява с консумативи Циклотронния комплекс за производство на радиофармацевтици, който се изгражда към онкологията на болница „Унихоспитал" в Панагюрище.