Патриарх Даниил отслужва тържествената света литургия в „Св. Александър Невски“
Секция: Православие
23 Ноември 2024 13:50
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Патриарх Даниил отслужва тържествената света литургия в „Св. Александър Невски“

/КРОСС/ Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужва днес тържествената света литургия за 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски ", оповестиха от пресслужбата на Българската православна църква - Българска патриаршия. Светата литургия започва от 9.30 ч. в патриаршеската катедрала, тя ще бъде отслужена от патриарх Даниил, от синодални митрополити и епископи на БПЦ, както и от представители на Поместните православни църкви. С празнично вечерно свещенодействие в петък започнаха тържествата за изпълването на 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", което е станало през 1924 година От БПЦ-БП приканват православните християни да приемат молитвено присъединяване в духовните тържества.

Стогодишнината от освещаването на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" се навърши на 12 септември тази година, само че честването на годишнината е на 23 ноември, когато е зимният празник на храма, описва през септември пред Българска телеграфна агенция Мелнишкият свещеник Герасим - ръководител на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ", който е и основен секретар на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП). По време на светата литургия е освещен чинът на цялостното освещаване на храм-паметника " Св. Александър Невски " в София през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три следващи дни - на 12, 13 и 14 септември 1924 г. , разясни свещеник Герасим. Основният камък на храма е положен през 1882 година Основният камък на храма е положен на 19 февруари 1882 година, на най-високото място в града за времето си, югоизточно от църквата "Св. София".

Основният камък - витошки гранит, монолит-морена, се намира в криптовата част на храма, очакван за мавзолей на именити и заслужили българи, който от 1966 г. е пригоден за изложба на средновековната българска икона, филиал на Националната художествена изложба в София. Намира са в по този начин наречената Златна зала. Там всеки може да го види и да се възхити от размера му. Строежът е установен в интервала от 1904 до 1912 година по план на съветския проектант проф. Александър Померанцев в съдействие със съветските архитекти: Александър Смирнов и Александър Яковлев, и с българските архитекти: Петко Момчилов и Йордан Миланов. Храмът е петкорабна кръстокуполна базилика "Св. Александър Невски" е петкорабна кръстокуполна базилика с антре и кула-камбанария над него. Изграден е по пример на византийски вид катедрали в Русия от втората половина на 19-и век, като са употребявани и средновековни български и други архитектурни форми.

Основите му са сложени върху бял езерен пясък, зидовете са от тухли и са облицовани извън бял врачански камък. Построен е на повърхност от 2600 квадратни метра,с дължина 72 метра и ширина 55 метра. Височината му е 50,52 метра, а покривният мостик е 28 метра. Над основния корубест вход с три порти се издига камбанарията, която се включва с купол. Той е опрян на три колони, сред които има необятни отвори и през тях се виждат 12-те камбани. Камбаните са с обща тежест към 25 тона. Най-голямата тежест е 11 758 кг, езикът й - 374 кг, диаметърът й е 2,70 метра, а височината - 2,80 метра, втората е 6002 кг, а най-малката - 10 кг. При хубаво и топло време звънът на огромната камбана се чува на до 30 километра от София.

Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. св. Кирил и Методий, както и с възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е сложена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов. За първи път камбаните са прозвучали на 13 март 1913 година при завладяването на Одрин. Фасадите на храма са украсени с прецизна каменна резба, съчетаваща разнородни претекстове и архитектурни детайли - розети, клончета, корнизи, богато орнаментирани капитали, линии от каменна плетеница и други. На люнетите над входните порти на северната и южната фасада са изобразени светци (с малтова мозайка) по планове на Св. Иванов, Н. Маринов, Хр. Берберов, А. Белковски, В. Димов и А. Розентал. Покритието на храма е от медни листове, позлатени на куполите. Прозорците на храма са завършени с цветно катедрално стъкло. Във вътрешната декорация са използвани византийски и старобългарски претекстове. За скулптурното оформяне са използвани сиенски и карарски мрамори, бразилски оникс, алабастър. Създадено е огромно благосъстояние от декоративни форми и претекстове от растителния и животински свят. При решението на архитектурните форми е признато правилото за цялостна симетричност, а при декоративните форми на пластиката - асиметрията.

Съществен дял от украсата с монументалния стенопис и иконите от трите иконостаса. Под управлението на А. А. Киселов над тях работят съветските живописци - В. М. Васнецов, В. Е. Савински, А. М. Корин, П. Е. Месоядов, В. Д. Болотнов, Н. А. Бруни, и българските живописци - Иван Мърквичка, Антон Митов, П. Клисуров, Н. Петров, Ц. Тодоров, Н. Маринов и други. Цялата декоративно орнаментна работа е оставена извънредно от българските художници под това на проф. В. Т. Перминов. През 1953 година храм-паметникът " Св. Александър Невски " е разгласен за патриаршеската катедрала.При хубаво и топло време звънът на огромната камбана се чува на до 30 километра от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. св. Кирил и Методий, както и с възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е сложена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов. За първи път камбаните са прозвучали на 13 март 1913 година при завладяването на Одрин. Фасадите на храма са украсени с прецизна каменна резба, съчетаваща разнородни претекстове и архитектурни детайли - розети, клончета, корнизи, богато орнаментирани капитали, линии от каменна плетеница и други.

На люнетите над входните порти на северната и южната фасада са изобразени светци (с малтова мозайка) по планове на Св. Иванов, Н. Маринов, Хр. Берберов, А. Белковски, В. Димов и А. Розентал. Покритието на храма е от медни листове, позлатени на куполите. Прозорците на храма са завършени с цветно катедрално стъкло. Във вътрешната декорация са използвани византийски и старобългарски претекстове. За скулптурното оформяне са използвани сиенски и карарски мрамори, бразилски оникс, алабастър. Създадено е огромно благосъстояние от декоративни форми и претекстове от растителния и животински свят. При решението на архитектурните форми е признато правилото за цялостна симетричност, а при декоративните форми на пластиката - асиметрията. Съществен дял от украсата с монументалния стенопис и иконите от трите иконостаса. Под управлението на А. А. Киселов над тях работят съветските живописци - В. М. Васнецов, В. Е. Савински, А. М. Корин, П. Е. Месоядов, В. Д. Болотнов, Н. А. Бруни, и българските живописци - Иван Мърквичка, Антон Митов, П. Клисуров, Н. Петров, Ц. Тодоров, Н. Маринов и други. Цялата декоративно орнаментна работа е оставена извънредно от българските художници под това на проф. В. Т. Перминов. През 1953 година храм-паметникът " Св. Александър Невски " е разгласен за патриаршеската катедрала.При хубаво и топло време звънът на огромната камбана се чува на до 30 километра от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. св. Кирил и Методий, както и с възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е сложена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов. За първи път камбаните са прозвучали на 13 март 1913 година при завладяването на Одрин. Фасадите на храма са украсени с прецизна каменна резба, съчетаваща разнородни претекстове и архитектурни детайли - розети, клончета, корнизи, богато орнаментирани капитали, линии от каменна плетеница и други.

На люнетите над входните порти на северната и южната фасада са изобразени светци (с малтова мозайка) по планове на Св. Иванов, Н. Маринов, Хр. Берберов, А. Белковски, В. Димов и А. Розентал. Покритието на храма е от медни листове, позлатени на куполите. Прозорците на храма са завършени с цветно катедрално стъкло. Във вътрешната декорация са използвани византийски и старобългарски претекстове. За скулптурното оформяне са използвани сиенски и карарски мрамори, бразилски оникс, алабастър. Създадено е огромно благосъстояние от декоративни форми и претекстове от растителния и животински свят. При решението на архитектурните форми е признато правилото за цялостна симетричност, а при декоративните форми на пластиката - асиметрията. Съществен дял от украсата с монументалния стенопис и иконите от трите иконостаса. Под управлението на А. А. Киселов над тях работят съветските живописци - В. М. Васнецов, В. Е. Савински, А. М. Корин, П. Е. Месоядов, В. Д. Болотнов, Н. А. Бруни, и българските живописци - Иван Мърквичка, Антон Митов, П. Клисуров, Н. Петров, Ц. Тодоров, Н. Маринов и други.

Цялата декоративно орнаментна работа е оставена извънредно от българските художници под това на проф. В. Т. Перминов. През 1953 година храм-паметникът " Св. Александър Невски " е разгласен за патриаршеската катедрала.А. Белковски, В. Димов и А. Розентал. Покритието на храма е от медни листове, позлатени на куполите. Прозорците на храма са завършени с цветно катедрално стъкло. Във вътрешната декорация са използвани византийски и старобългарски претекстове. За скулптурното оформяне са използвани сиенски и карарски мрамори, бразилски оникс, алабастър. Създадено е огромно благосъстояние от декоративни форми и претекстове от растителния и животински свят. При решението на архитектурните форми е признато правилото за цялостна симетричност, а при декоративните форми на пластиката - асиметрията. Съществен дял от украсата с монументалния стенопис и иконите от трите иконостаса. Под управлението на А. А. Киселов над тях работят съветските живописци - В. М. Васнецов, В. Е. Савински, А. М. Корин, П. Е. Месоядов, В. Д. Болотнов, Н. А. Бруни, и българските живописци - Иван Мърквичка, Антон Митов, П. Клисуров, Н. Петров, Ц. Тодоров, Н. Маринов и други. Цялата декоративно орнаментна работа е оставена извънредно от българските художници под това на проф. В. Т. Перминов. През 1953 година храм-паметникът "Св. Александър Невски" е разгласен за патриаршеска катедрала.А. Белковски, В. Димов и А. Розентал.

Покритието на храма е от медни листове, позлатени на куполите. Прозорците на храма са завършени с цветно катедрално стъкло. Във вътрешната декорация са използвани византийски и старобългарски претекстове. За скулптурното оформяне са използвани сиенски и карарски мрамори, бразилски оникс, алабастър. Създадено е огромно благосъстояние от декоративни форми и претекстове от растителния и животински свят. При решението на архитектурните форми е признато правилото за цялостна симетричност, а при декоративните форми на пластиката - асиметрията. Съществен дял от украсата с монументалния стенопис и иконите от трите иконостаса. Под управлението на А. А. Киселов над тях работят съветските живописци - В. М. Васнецов, В. Е. Савински, А. М. Корин, П. Е. Месоядов, В. Д. Болотнов, Н. А. Бруни, и българските живописци - Иван Мърквичка, Антон Митов, П. Клисуров, Н. Петров, Ц. Тодоров, Н. Маринов и други. Цялата декоративно орнаментна работа е оставена извънредно от българските художници под това на проф. В. Т. Перминов. През 1953 година храм-паметникът " Св. Александър Невски " е разгласен за патриаршеска катедрала.