13 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. вмчца Екатерина. Св. вмчк Меркурий.
Секция: Църковен календар
24 Ноември 2024 06:01
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
13 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. вмчца Екатерина. Св. вмчк Меркурий.

/КРОСС/ Преподобни Стефан се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил постриган за инок в Авксентиевия манастир и се прославил със свят живот и благотворителност. Той спазвал строг пост, прекарвал постоянно в молитва, чрез трудовете си помагал на бедните. Обичал самотен живот, но бил принуден да жертва собственото си желание за обща полза: избрали го игумен на манастира.

В това време твърде много се засилила иконоборческата ерес. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним яростно преследвали почитателите на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на малки части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.

Църквата "Св. Богородица" във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По повеля на императора всички стенописи били премахнати. Константин Копроним отишъл още по-далеч от баща си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, свикан в Цариград, постановил иконите да се считат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпореждания, да се считат еретици наравно с Арий, Несторий и Евтихий. След това започнало страшно гонение против монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тъмница.

Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и затова желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати дарове и с поръчение да го уговори да подпише определението на събора, но Стефан категорично отказал:

- Няма да подпиша определението на вашия беззаконен събор! Не мога да нарека горчивото сладко, нито тъмното светлина. Аз съм готов да умра за истината и с радост ще пролея до последна капка кръвта си за иконата на моя Спасител.

Тоя отговор разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тъмница. Но скоро подир това врагове неочаквано нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия гняв, освободил праведника.

Щом утихнала войната, гонението било подновено с още по-голяма сила и целият гняв се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го обвиняват в престъпления. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и чрез Божията сила правел толкова чудеса, че името му се прославило по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.

- Нима мислиш ти - казал му императорът, - че като тъпчем с нозе иконата, ние тъпчем Самия Христос?

Стефан, като показал на царя една монета с царско изображение, запитал:

- Какво ще стане с оня, който би потъпкал с нозе това изображение? Не ще ли заслужава той най-строго наказание?

- Разбира се! Най-строго ще бъде наказан оня, който хули царското изображение.

- А какво строго наказание заслужава оня, който хули изображението на Божия Син и на Неговата пречиста Майка?

След това хвърлил монетата на пода и взел да я тъпче с крак.

Царедворците се нахвърлили на Стефан и искали да го хвърлят в морето, но Копроним заповядал да го затворят в тъмница. В тая тъмница мъченикът намерил повече от триста затворници, заключени, както и той, за почитане на иконите. Всички вече били претърпели тежки мъчения и очаквали смърт за твърдостта си във вярата, но се утешавали чрез молитва и упование на Бога.

Дохождането на св. Стефан още повече повдигнало духа на затворниците. И денем, и нощем тъмницата кантяла от молитви и псалмопения. Тя повече приличала на храм, отколкото на затвор. Много народ се трупал около тъмницата, за да получи благословение или съвети от преподобния, или пък да се помоли за ония, които така мъжествено страдали за светата истина.

Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на смърт. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с хули и му нанасяли жесток побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и сложил край на живота му. Това станало в 767 година.Църквата почитата Великомъченица Екатерина - девойка от царски александрийски род. Тя влиза в деспут с езически жрец, но въпреки, че го печели е осъдена на смърт и жестоко убита.

Хората почитат тази светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка.

Рано сутринта в този ден стопанката на дома, която трябва да бъде ритуално чиста (т.е. не е в цикъл), мълчана вода омесва 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца,взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: "Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!"

Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: "Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи Здравето по децата ти!" "Амин! - дай, Боже!" - отвръща стопанката и гледа на тек (нечетно число) минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

Св. великомъченица Екатерина - от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й - християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.

На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.

На същия ден: Царицата - Августа, жена на цар Максимин, успяла да види Екатерина, да беседва с нея и повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч. Порфирий с 200 войници погребали с почести царицата, и като изповядвали, че и те са християни, били посечени с меч.

На същия ден: Св. великомъченик Меркурий - войник, скитянин. За вярата Христова пострада в III век.