/КРОСС/ Фотосинтезис и галерия Синтезис представят изложбата „Строителни войски" на Гаро Кешишян. Проектът е едно от най-значимите дългосрочни, документални изследвания в българската фотография. Изложбата е създадена в сътрудничество с автора специално за пространството на галерия Синтезис. Тя включва 92 фотографии, заснети в периода 1983-1995 г., и повдига темата за рядко коментирана държавна практика от близкото минало - трудовата повинност в България. Със снимките си Гаро Кешишян създава образно пространство за емпатия и лична връзка с трудоваците , разкривайки човешката страна на тяхното ежедневие.

"С много усилия печелех доверието на момчетата, които снимах. Именно това доверие ми позволи да пресъздам тяхната ежедневна битка да съхранят човешкото в себе си въпреки нечовешките битови и работни условия. В целия цикъл е видна крещящата етническа дискриминация, която е в основата на комунистическите и посткомунистически строителни войски в България. Но най-силната движеща сила, която ме караше да се връщам отново с фотоапарат при тях, беше състраданието ми към тези момчета, чиято единствена вина бе къде и кога са се родили." - споделя Гаро Кешишян.

Фотографиите, показани в изложбата, са отпечатани след реставрация на оригиналните негативи, извършена от Виктор Герасимов. Рафаело Казаков, фотограф, колекционер и приятел на Гаро му помага с организацията на негативите и изработката на контролните копия. Поканихме Рафаело да сподели свои мисли за проекта:

„Преди четиридесет години Гаро Кешишян започва да фотографира служещите в Строителни войски, поставяйки началото на снимачен процес, продължил повече от десетилетие. В завършения си вид този проект се превръща в неговия magnum opus, обединяващ личната му визия и социалната реалност на епохата.

През 1983 г. Гаро има добрата комбинация от късмет, настойчивост и лични контакти, която му позволява да получи достъп и започне да снима във варненско трудовашко поделение. През следващите години той продължава работата си с прекъсвания, както и когато обстоятелствата му позволяват. По време на присъствието си в казармата фотографът трябва да е максимално "невидим", защото дадените му позволения да бъде там са плаващи и неофициални.

Серията „Строителни войски" естествено се вписва в жанра на световната „хуманистична фотография". В този стил авторът използва фактите в тяхната естествена светлина, за да пресъздаде неманипулирана, но неизбежно пречупена през неговия поглед двуизмерна реалност. Тази реалност съчетава наистина случилото се, избирателността на артиста и емоциите, които рикошират между субекта и обекта на изображението. Очите на Гаро са както остри и безкомпромисни, така и състрадателни и опрощаващи.

Човешкото достойнство оцелява и при най-тежките условия и фотографът вижда това. Гаро Кешишян пресъздава приятелството на трудното оцеляване и способността на човек да запази човешкото в нечовешки условия. Жестокостта на социалната рамка, в която хората са попаднали се омекотява от това, че техните роли (oфицер, стар войник, новобранец) са човешки, което по дефиниция значи крехки и несигурни.

Представеният тук труд на Гаро Кешишян е както свидетелство за факти останали извън образната история на България, така и послание на един хуманист към поколения, които биха се заинтересували от една непозната социална система от близкото минало и нейната власт върху множество човешки съдби."

За Строителни войски:
Строителни войски е военизирана строителна организация, наследник на въведената през 1920 г. в България система на задължителен общественополезен труд, която просъществува до 2000 г. Първоначално наричана Трудова повинност, през 1936 г. организацията е преименувана на Трудови войски, а след 1940 г. придобива напълно военизиран характер. От 1944 г. носи названието Строителни войски. Въпреки промените в наименованието, същността на структурата остава непроменена.

Учредяването на Трудовата повинност от земеделското правителство на Александър Стамболийски представлява опит за преодоляване на икономическата разруха, настъпила след поражението на България в Първата световна война. Според приетия закон всички български младежи и от двата пола - мъже, навършили 20 години, и девойки на 16 - подлежат на задължителен обществен труд. През първите две десетилетия организацията няма паравоенен характер и дейността ѝ е съсредоточена основно в областта на земеделието и занаятите.

Задължителната военна служба в България е въведена през 1938 г. и обхваща всички мъже на възраст между 18 и 27 години. Продължителността на службата е определяна от образователната степен на наборника и варира от шест месеца до две години. Тази форма на военна повинност е премахната през 2007 г.

Тоталитарният режим, установен в България след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., доразвива и идеологизира институцията на Строителните войски, като я поставя под пълния контрол на комунистическата партия и я използва за изграждането на мащабни национални обекти. В този период трудоваците са предимно мъже от етническите малцинства, както и младежи, които властта определя като "неблагонадеждни" - криминално проявени и политически неудобни. През 2000 г. Главно управление на Строителни войски престава да съществува като институция за трудова повинност и след приватизация се трансформира в частна строителна компания.

Съпътстваща програма:
• 7 декември, 16:30 ч. Тур в изложбата с Гаро Кешишян
• 12 декември, 18:30 ч. Благодатни четвъртъци с Гаро Кешишян, гости: Рафаело Казаков и Георги Лозанов
• 14 януари, 17:00 - 20:00 ч. Библиотека Фотосинтезис I Фокус: Хуманистична фотография
• 28 януари, 18:30 ч. Гаро Кешишян в колекцията на Рафаело Казаков
• 4 февруари, 17:00 - 20:00 ч. Библиотека Фотосинтезис I Фотокниги избрани от Гаро Кешишян, в присъствието на автора.