/КРОСС/ Министърът на културата Найден Тодоров награди световната музикална звезда с български корени Силви Вартан с най-високото отличие на Министерството на културата - „Златен век" - огърлие. Това се случи снощи, в навечерието на откриването на изложбата „Силви Вартан и нейната България" в галерията на Българския културен институт (БКИ) в Париж, малко след като приключи серията от прощалните концерти на музикалната емблема в Париж.

Министър Тодоров удостои с престижното отличие Силви Вартан за нейния изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

„Скъпа Силви, ако ми позволите такова фамилиарно обръщение, защото за всички нас Вие сте „любимата Силви". Само мога да се опитам да си представя, какво е мислело онова малко русоляво седемгодишно момиченце, когато е поело по дългия път към Париж с ясната идея, че вече нищо няма да е същото и всички пътища назад са прекъснати. Свободата, както всички знаем, има цена. Не знам каква цена сте платили Вие, но днес спокойно мога да кажа, че цената си е струвала. Франция Ви припозна за своето златно момиче, светът Ви припозна за любима певица, но Вие никога не забравихте корените си" - така емоционално започна словото си министър Тодоров.

„От Вас през 1968 французите научиха за красивата българска река Марица в една прекрасна песен, в която казвате: „Марица е моята река, както Сена е твоята. От първите ми години не ми остана нищо, освен една кукла и една мелодия". И понеже Марица е и моята река, скъпа Силви, и тази песен винаги ме разчувства, искам да Ви кажа - не сте права! Останало Ви е много повече - останала е голямата Ви любов към България", се обърна министър Тодоров към Силви Вартан.

По думите му нейната обич към България могат да потвърдят и хиляди деца, които имат своя шанс за живот благодарение на медицинската апаратура, която г-жа Вартан чрез фондацията си е дарила на българските болници.

„Не мисля, че има българин, който да не е плакал, когато през 1990 г., при първото си завръщане в България, изпяхте „Облаче ле бяло". Всичката любов, всичката болка и всичката радост бяха събрани в тези безценни три минути, с които Вие ни показахте, че големият артист е този, който има и голямо сърце. За мен е чест именно аз да връча най-високото отличие на Министерството на културата - „Златен век" - огърлие, за принос към българската култура на Силви Вартан - най-добрия посланик на българската душевност и талант. И любим артист на всички нас", каза министър Тодоров при връчването на престижното отличие.

Министър Тодоров разгледа експозицията, посветена на важна част от живота на Силви Вартан и подредена в галерията на БКИ-Париж. Изложбата, която се открива днес, събира близо 50 уникални фотографии от различни години от завръщанията на Силви Вартан в България, включва кадри от концертите на певицата, както и моменти от нейната дългогодишна дарителска и благотворителна дейност в страната ни. Посетителите на културния ни институт във френската столица ще могат да видят редки снимки от детството ѝ, както и семейни кадри със съпруга на Вартан - Тони Скоти, със сина и дъщеря ѝ - Давид и Дарина.

Събитието е част от програмата, посветена на 80-годишния юбилей на Силви Вартан, организира се от Българския културен институт в Париж съвместно с фондация „Силви Вартан за България". С изложбата отдаваме почит към кариерата на Вартан и разказваме през нейните собствени спомени и публикувани текстове, свързани с България, какво е мястото, което страната има в сърцето ѝ. Експозицията ще бъде отворена за посетителите до 30 януари 2025 г.

По-рано министър Тодоров проведе разговор с директорката на БКИ-Париж Десислава Бинева, която го запозна с проекта на програма на културния ни институт за 2025 година и му разказа за успешно реализирани над 40 събития през настоящата, 2024-а. Сред тях - среща с Юлия Кръстева, два концерта на Айфеловата кула, изложба на традиционни редки български килими на няколко века от различни региони, литературна кампания в 4 града, среща на публиката с учениците на Райна Кабаиванска и др. Хиляди посетители от българската общност и хиляди французи са преминали през залите на културния ни институт.

„България е страната на носталгията. Страната на моите родители и моето детство. Там научих всичко, което знам днес. Тъй като се изселих на много млада възраст, имам голяма способност да се адаптирам. Пяла съм пред много публика, в страни с различни култури и тези срещи ме обогатиха. Въпреки това, наполовина унгарка, наполовина българка, дълбоко в себе си си оставам славянка и ако претендирам за самоличност, то е това". Откъс от книгата "Mot à mot, Sylvie Vartan", изд. "Cherche midi", 2012 г.