/КРОСС/ След пробивите във фискалната политика през последните години банковият сектор остана основният и дори единствен стълб на финансовата стабилност. Опитите да се клати този стълб са опасни и безотговорни. Не трябва по никакъв начин да се допусне трансформиране на фискалната криза във финансова.

Той отбеляза, че политиците, които искат присъединяването на страната ни към еврозоната, трябва да си поставят за цел да получим решение от Съвета на ЕС в рамките на 2025 г. "Датата е следствие от това решение. Обикновено 6 месеца след това решение страна трябва да въведе еврото", обясни Радев.

По думите му не трябва да забравяме, че вратата е открехната, но може да се затвори.

Димитър Радев коментира и ситуацията с бюджета в страната. Според него след решенията на парламента от вчера има светлина в тунела. „Но решаването на въпросите в бюджетната сфера минават през разрешаване на политическата криза. Това, което трябва да направим като страна, е да дадем широка подкрепа за един позитивен дневен ред на страната. Аз бих обобщил този дневен ред с думата консолидация - политическа, институционална и фискална консолидация", заяви Радев.

Според него 2024 г. ще приключи в рамките на 3-процентния бюджетен дефицит.

По думите му по проектобюджетът за 2025 г. не изглежда убедителен и балансиран. „Няма нито една мярка за овладяването на разходната експанзия. Основният проблем е бюджетът в частта на разходите. Прилагането на мярка като свръхоблагане на банките би имало много сериозни отрицателни последици както за икономическата активност, така и за финансовата стабилност. Кредитът в момента е един от ключовите фактори да поддържаме икономическата активност на положителна територия. При тази рецесия в основни търговски партньори на България, при тази политическа криза вътре в страната един от ключовите фактори е кредитът, тъй като той е достъпен. Свръхоблагането на банките ще има като непосредствен ефект оскъпяването и съответно ограничаването на кредитите, а това ще затормози много сериозно икономическата активност, от което ще загубят всички - банките, бизнесът, домакинствата, бюджетът", обясни гуверньорът на БНБ.

Цената на ипотечните кредити в момента е под 3%. „Една от страните, които въведоха подобни мерки, при тях цената на ипотеките е над 6%", даде пример той.

"Проблемът, с който се сблъсква Министерството на финансите е, че инфлацията върви надолу. Някои наблюдатели определят този данък не като данък върху банките, а като данък върху кредитополучателите. Това засяга не само домакинствата, но и бизнеса", допълни Димитър Радев.

БНБ е активирала всички инструменти по линия на паричната и макропруденциалната политика. „В момента калибрираме тези инструменти така, че да постигнем две цели - да контролираме риска в банковата система и да направим така, че да не блокираме икономическата активност в страната. Ако тръгнем със сериозни рестрикции в тази сфера, може да стагнираме и да изпратим икономиката в рецесия. Нашата оценка е, че това, което имаме като изисквания по отношение на минималните резерви на банките, по отношение на техния капитал, те са вече достатъчно строги. Мерките по отношение на кредитополучателите са в неутрална територия. Следим какво става", успокои управителят на БНБ.

Бюджетният пакет трябва да съдържа тригодишна фискална програма, 4-годишен фискален структурен план", добави той.

"Трябва да се върнем към дисциплинираната фискална позиция, която ние поддържахме до 2020 - 2021 г. Тази консервативност във фискалната политика ни помогна много - тя е в основата на всички сравнителни предимства, които имаме в икономическата и финансовата сфера", коментира още той.

Според Димитър Радев страната ни е много близо до влизането в еврозоната. „Остава да изпълним т.нар. критерий за ценова стабилност. Очакването е, че ще изпълним критерия през декември или най- късно през януари. След това топката е на политиците. Решението за еврозоната става с политическа санкция", посочи Радев.

БНТ, „Денят започва с Георги Любенов"