/КРОСС/ На 24 декември празнуваме Бъдни вечер. Нарича се още Суха Коледа или Малка Коледа. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Иисус Христос. Тогава приключват и 40-дневните коледни пости.

Според народните вярвания, Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден. На трапезата се събира цялото семейство. Според обичая, тя винаги се подрежда около огнището.

Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания - нечетно число: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината.

На масата се слагат сарми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна символика. Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни.

Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питката със сребърната пара. В някои краища на страната в хляба се слага и дрян за здраве. Първото парче се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая, никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването ѝ, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат. Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята, вечерята непременно трябва да бъде прекадена с тамян.

След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите сили.