/КРОСС/ Леден декемврийски изгрев над Родопите. Студът е сковал здраво планината, а пресният сняг е засипал възвишенията около Девин. Животът е заспал в ритъма на зимата. Оцеляването в тази бяла приказка е трудно, особено за животните. Когато снегът е над половин метър, намирането на храна се превръща в изтощителна мисия.

Из обширната територия на Държавно ловно стопанство „Извора" в полите на Западните Родопи фауната е толкова богата и разнообразна, че за броени часове всеки фотоловец може да срещне елени, лопатари, муфлони, диви прасета и какво ли още не. Срещаме стадо от около 50 муфлона. Усетили суматохата, от гората излизат и няколко диви прасета. Най-предпазливи са благородните елени. Група мъжкари обаче не устояват пред оставения от ловните надзиратели обяд и бързо се присъединяват към горската трапеза. След поредния брачен сезон тези величествени животни са видимо отслабнали. "По време на брачния сезон те губят поне 30-35 процента от масата си. Особено мъжките екземпляри - те по време на брачния сезон само пият вода и се калят в специалните калища, които сме им създали. Това е причината те да изглеждат по-слаби, но в рамките на месец-месец и половина от интензивното подхранване те ще възстановят теглото си и отново ще са грациозни", твърди инж. Павел Ламбов, директор на ДЛС „Извора"-Девин.

Зимата в по-високата част на Родопите е сурова и безпощадна. За да оцелеят дивите животни в най-тежките дни ловните стопанства оставят в гората тонове питателна подхранка. Годишно само девинските ловни надзиратели например, разнасят около 240 тона фуражи и близо 6 тона каменна сол и минерали. Пътуваме към един от трудно достъпните райони в Родопите. Само за 24 часа по чукарите над село Мугла снегът вече е над половин метър. Стръмните склонове на живописния планински рид Чамлия са побелели. Подхранването на животните тук е възможно единствено с помощта на моторна шейна. "Това не е изключение. Не е изключение и за много европейски страни с модерни ловни стопанства да използват моторни шейни, АТВ-та и други средства, за да са по-мобилни и приспособими към климатичните условия", твърди Здравко Бакалов, Южноцентрално държавно предприятие-Смолян.

Местният ловен надзирател познава тази част на планината като петте си пръста. Разполага с моторна шейна, за да стигне там, където през зимата никой друг не може да припари. "Зимата тук е доста сурова. До май месец има сняг. - Това са километри, километри в снега. Определяш ли работата си като трудна? - Много е трудно, да. Справям се, лесна работа няма. Когато работата ти е хоби, не е трудно. 14 години бях в Англия. И това ми беше мечтата - да започна тази работа и да съм сред природата", разказва Вельо.

Ловните надзиратели като Вельо наистина са корави и издръжливи хора. И в най-дълбокия сняг, и в най-големия студ, те са навън. Бай Илия ни разхожда в друг участък от обширната територия на ловното стопанство. Отново ставаме свидетели на удивителна сцена със стадо десетки муфлони, надпреварващи се да се нахранят. Сред дърветата бързо се показват и няколко диви прасета, едното от които е доста голямо.

Територията за така нареченото интензивно стопанисване на дивеча в Девин е огромна. Над 10 хиляди декара в дивите гори на Родопа планина. Дивите свине тук са почти 400, малко повече са сърните, над 500 са дивите кози, а благородните елени наброяват 220. Добавяме и около 250 муфлони, както и 80 елени-лопатари. Невероятно животинско разнообразие, постигнато с цената на усърдно опазване от бракониери и редовно подхранване.