/КРОСС/ Българи правят малки спътници с плазмени двигатели. Това се случва във Физическия факултет на Софийския университет. 

Технологията е перспективна, защото е нишова и тепърва се развива. 

Конкуренцията сега в областта на малките сателити е малка, казва Стоил Иванов, асистент във Физическия факултет на Софийския университет.

Той има дисертация по темата за плазмен двигател за наносателити.

"Това са спътници с маса до 10 кг., тоест много малки спътници. Двигателят е плазмен, но с много малка мощност, от порядъка на няколко вата. 

Това е плазмен двигател от електротермичен тип, използваме плазмата за нагревател, каза за БНР Стоил Иванов.

"Приложихме нова технология, която използва вече установен метод за ускоряване на някакъв пропелант- (материал, който бива използван, за да задвижи даден обект. Може да бъде газ, течност, плазма или твърдо вещество - бел.ред.), поясни още Иванов.

По думите му този вид малки спътници от наноносители нямат прекалено много опции за задвижване и те фактически се превърщат в космически отпадък. Те остават в орбита и започват да стават проблем, те стават космически боклук...особено, ако са изстреляни на 800 км. височина в орбитата, което е доста популярна орбита, те остават десетки и стотици години там, преди да бъдат изчистени, затова ние в бъдеще ще трябва да оборудваме платформите със система за задвижване, за да може тя да ги деорбитира след време, поясни още Стоил Иванов.

Експерименталната физика е скъпа наука и са нужни скъпи апаратури, трябва да се кандидатства по проекти или да се работи в колаборация с други колеги в чужбина, което се и прави от нашите физици.