/КРОСС/ Преп. Антоний Велики прекарал 20 години в пълно усамотение в пустинята. При него идвали болни и страдащи, с които беседвал с часове. На 104 години св. Антоний влязал в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги победил. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът починал. Мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики. На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Според последната статистика у нас празнуващите Антоновден са 79 968 души, от тях мъжете са 32 984, а жените повече - 46 984.

В житието на преподобни Антоний Велики е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова имените им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.