/КРОСС/ Ново проучване предоставя убедителни нови доказателства, че колосален "мегапотоп" е запълнил Средиземно море, слагайки край на периода, през който е представлявало огромна площ от солени равнини.

Изследването показва, че мегапотопът в Занклеан е сложил край на Месинската криза на солеността, продължила между 5,97 и 5,33 милиона години.

Международен екип от учени, сред които и Университетът в Саутхемптън, идентифицира серия от геоложки особености в района на Югоизточна Сицилия, които сочат, че в региона е имало масивно наводнение.

"Занклийският мегапотоп е бил вдъхващ страхопочитание природен феномен, като дебитът и скоростта на потока са превъзхождали всички останали известни наводнения в историята на Земята", заявява д-р Аарон Микалеф (Aaron Micallef), водещ автор на изследването и изследовател в Изследователския институт Monterey Bay Aquarium в Калифорния. "Нашето изследване предоставя най-убедителните досега доказателства за това необикновено събитие."

По време на Месинската криза на солеността (Messinian Salinity Crisis) Средиземно море се изолира от Атлантическия океан и се изпарява, което води до образуването на огромни солни отлагания, които променят ландшафта на региона.

Години наред учените смятаха, че този сух период е приключил постепенно, като Средиземно море се е напълнило отново за период от 10 000 години. Но тази идея е оспорена през 2009 г., когато е открит ерозионен канал, простиращ се от залива на Кадис до Алборанско море. Откритието сочи за едно-единствено, мащабно наводнение с продължителност между 2 и 16 години, станало известно като Занклийския мегапотоп.

Според изчисленията меганаводнението е имало отток от 68 до 100 милиона кубични метра в секунда.

Новото изследване, публикувано в списание Communications Earth & Environment, съчетава новооткрити геоложки характеристики с геофизични данни и числено моделиране, за да даде най-пълната картина на мегапотопа.

Изследователите са проучили над 300 асиметрични, обтекаеми хребета в коридор през Сицилианския праг - потопен сухоземен мост, който някога е разделял западния и източния средиземноморски басейн.

"Морфологията на тези хребети съответства на ерозията, причинена от мащабен, турбулентен воден поток с преобладаваща североизточна посока", обяснява професор Пол Карлинг (Paul Carling), професор емеритус в Факултета по география и науки за околната среда към Университета в Саутхемптън и съавтор на изследването.

"Те разкриват огромната сила на Занклийския мегапотоп и как той е преобразил ландшафта, оставяйки трайни отпечатъци върху геоложкия запис."

Един обсъждан сценарий за прекратяване на Месинската криза на солеността преди 5,33 милиона години е катаклизмичното презареждане на Средиземно море чрез Занклийския мегапотоп; Micallef и др. представят ясна линия от доказателства от брега до офшора за този мегапотоп, разливащ се над плитководен морски коридор в югоизточна Сицилия в близкия подводен каньон Ното. Тази въздушна снимка показва хребет, ерозиран от мегапотопа, разположен североизточно от Масерия дел Волпе, югоизточна Сицилия. Кредит: Kevin Sciberras и Neil Petroni

Вземайки проби от хребетите, екипът установява, че те са покрити със слой скални отломки, съдържащи материал, ерозирал от фланговете на хребета и околния регион, което показва, че той е бил отложен там бързо и с огромна сила.

Този слой се намира точно на границата между периодите Месиний и Занклий, когато се смята, че е настъпил мегапотопът.

Използвайки данни от сеизмични отражения на ултразвук, позволяващ на учените да видят слоевете скали и седименти под повърхността, изследователите откриват "W-образен канал" на континенталния шелф източно от Сицилианския хълм.

Този канал, издълбан в морското дъно, свързва хребетите с каньона Ното - дълбока подводна долина, разположена в източната част на Средиземно море.

Формата и местоположението на канала предполагат, че той е действал като масивна фуния. Когато водите на мегапотопа са се изсипали над Сицилийския хълм, този канал вероятно е отвел водата към каньона Ното и в Източното Средиземноморие.

Екипът разработва компютърни модели на мегапотопа, за да симулира как е могла да се държи водата. Моделът показва, че с течение на времето наводнението е променило посоката си и е увеличило интензивността си, достигайки скорост до 32 метра в секунда, издълбавайки по-дълбоки канали, ерозирайки повече материал и пренасяйки го на по-големи разстояния.

"Тези открития не само хвърлят светлина върху критичен момент от геоложката история на Земята, но и показват устойчивостта на формите на релефа в продължение на пет милиона години", допълва д-р Микалеф. "Те отварят вратата за по-нататъшни изследвания по периферията на Средиземно море."