Мегапотоп е напълнил отново Средиземно море преди пет милиона години
Секция: Наука
23 Януари 2025 20:22
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Мегапотоп е напълнил отново Средиземно море преди пет милиона години

/КРОСС/ Ново проучване предоставя убедителни нови доказателства, че колосален "мегапотоп" е запълнил Средиземно море, слагайки край на периода, през който е представлявало огромна площ от солени равнини.

Изследването показва, че мегапотопът в Занклеан е сложил край на Месинската криза на солеността, продължила между 5,97 и 5,33 милиона години.

Международен екип от учени, сред които и Университетът в Саутхемптън, идентифицира серия от геоложки особености в района на Югоизточна Сицилия, които сочат, че в региона е имало масивно наводнение.

"Занклийският мегапотоп е бил вдъхващ страхопочитание природен феномен, като дебитът и скоростта на потока са превъзхождали всички останали известни наводнения в историята на Земята", заявява д-р Аарон Микалеф (Aaron Micallef), водещ автор на изследването и изследовател в Изследователския институт Monterey Bay Aquarium в Калифорния. "Нашето изследване предоставя най-убедителните досега доказателства за това необикновено събитие."

По време на Месинската криза на солеността (Messinian Salinity Crisis) Средиземно море се изолира от Атлантическия океан и се изпарява, което води до образуването на огромни солни отлагания, които променят ландшафта на региона.

Години наред учените смятаха, че този сух период е приключил постепенно, като Средиземно море се е напълнило отново за период от 10 000 години. Но тази идея е оспорена през 2009 г., когато е открит ерозионен канал, простиращ се от залива на Кадис до Алборанско море. Откритието сочи за едно-единствено, мащабно наводнение с продължителност между 2 и 16 години, станало известно като Занклийския мегапотоп.

Според изчисленията меганаводнението е имало отток от 68 до 100 милиона кубични метра в секунда.

Новото изследване, публикувано в списание Communications Earth & Environment, съчетава новооткрити геоложки характеристики с геофизични данни и числено моделиране, за да даде най-пълната картина на мегапотопа.

Изследователите са проучили над 300 асиметрични, обтекаеми хребета в коридор през Сицилианския праг - потопен сухоземен мост, който някога е разделял западния и източния средиземноморски басейн.

"Морфологията на тези хребети съответства на ерозията, причинена от мащабен, турбулентен воден поток с преобладаваща североизточна посока", обяснява професор Пол Карлинг (Paul Carling), професор емеритус в Факултета по география и науки за околната среда към Университета в Саутхемптън и съавтор на изследването.

"Те разкриват огромната сила на Занклийския мегапотоп и как той е преобразил ландшафта, оставяйки трайни отпечатъци върху геоложкия запис."

Един обсъждан сценарий за прекратяване на Месинската криза на солеността преди 5,33 милиона години е катаклизмичното презареждане на Средиземно море чрез Занклийския мегапотоп; Micallef и др. представят ясна линия от доказателства от брега до офшора за този мегапотоп, разливащ се над плитководен морски коридор в югоизточна Сицилия в близкия подводен каньон Ното. Тази въздушна снимка показва хребет, ерозиран от мегапотопа, разположен североизточно от Масерия дел Волпе, югоизточна Сицилия. Кредит: Kevin Sciberras и Neil Petroni

Вземайки проби от хребетите, екипът установява, че те са покрити със слой скални отломки, съдържащи материал, ерозирал от фланговете на хребета и околния регион, което показва, че той е бил отложен там бързо и с огромна сила.

Този слой се намира точно на границата между периодите Месиний и Занклий, когато се смята, че е настъпил мегапотопът.

Използвайки данни от сеизмични отражения на ултразвук, позволяващ на учените да видят слоевете скали и седименти под повърхността, изследователите откриват "W-образен канал" на континенталния шелф източно от Сицилианския хълм.

Този канал, издълбан в морското дъно, свързва хребетите с каньона Ното - дълбока подводна долина, разположена в източната част на Средиземно море.

Формата и местоположението на канала предполагат, че той е действал като масивна фуния. Когато водите на мегапотопа са се изсипали над Сицилийския хълм, този канал вероятно е отвел водата към каньона Ното и в Източното Средиземноморие.

Екипът разработва компютърни модели на мегапотопа, за да симулира как е могла да се държи водата. Моделът показва, че с течение на времето наводнението е променило посоката си и е увеличило интензивността си, достигайки скорост до 32 метра в секунда, издълбавайки по-дълбоки канали, ерозирайки повече материал и пренасяйки го на по-големи разстояния.

"Тези открития не само хвърлят светлина върху критичен момент от геоложката история на Земята, но и показват устойчивостта на формите на релефа в продължение на пет милиона години", допълва д-р Микалеф. "Те отварят вратата за по-нататъшни изследвания по периферията на Средиземно море."