/КРОСС/ Девойката Агатия (Добра) живяла в Палермо, Сицилия. Тя се отказала от житейските радости и се посветила на Бога, като се стараела да му служи с добри дела и праведен живот. Агатия била подложена на жестоки мъчения, но не се отрекла от вярата си. Светата мъченица била убита в гр. Катания. Години след смъртта й на гроба й жителите на града построили църква, а Агатия приели за своя закрилница.

Притча за Митаря и Фарисея

Притчата за Митаря и Фарисея е една от притчите разказани от Исус Христос и предадена в евангелието от Лука. Тя е една от четирите подготвителни, според православния църковен календар, за Великите пости.

Притчата касае, обяснява и превъзнася най-висшата християнска добродетел, като Божия майка на всички добродетели - смирението и бичува най-греховния от всичките пороци - гордостта, като последния и същевременно най-пагубен от Седемте смъртни гряха:

„ Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
двама души влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:

постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!

Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

"
(Лука 18:9 - 14)

Фарисеите
Фарисеите по Христово време били евреи запознати с еврейския закон и история, но като знаещи били и най-изтънчените сребролюбци, честолюбци и лицемери. Те спорели по него време по цели дни за опазване не на духа на закона, а за буквата на закона, поради и което си останали „слепи" за народните неволи и несгоди, като не познавали нито милостта, нито справедливостта, последната в основата на правото. Те се отличавали навред със своята помпозна набожност, постоянно шепнене на молитви, гордо подаване на милостиня, но за да ги видят хората ... а в действителност това било само една маска и те както свидетелстват Отците на Църквата били жестоки и безсъвестни хора с покварени от корист сърца, чужди на състраданието към ближния. Когато Христос поучавал народа на правда, милосърдие, смирение и братолюбие, те били най-големите противници на това учение. За да унижат Спасителя, фарисеите лъжели хората, че той прави чудеса в името на дявола, като за лице уж пазили закона, а тайно вършили най-големите беззакония. Поради това, като знаел сърцата им, Христос ги нарекъл безподобни лицемери, безумци и слепци. През новата ера и след разрушаването на Йерусалимския храм, фарисеите били единствената оцеляла юдейска секта, която положила основите на по-сетнешния, включително и на съвременния юдаизъм.

Митарите
Митарите още по римско време били събирачи на данъци. Римската власт наложила и на еврейския народ разни налози и берии, а митарите откупвали правото да ги събират за който труд си докарвали доста пари. От всички професии, по обясними причини, митарската била най-недолюбвана от всички и в частност от простолюдието. Евреите двойно мразели тия митари, защото ги смятали и за оръдие на омразната им чужда римска имперска власт, с чиято помощ, понякога и на сила, те събирали фиска от народа, и най-вече от еврейските първенци, повечето от които били и членове на Синедриона. При все това болшинството митари били добри хора, но заради естеството на работата, повечето от тях били прости и неуки (тъй като други не се залавяли с тази професия), но като цяло били откровени и благодушни. Тъжната им съвест по-бързо заговаряла, а сърцето им по-лесно се трогвало и съчувствало на чуждите несгоди. Също така гордостта и лицемерието им били непознати. Хората ги мразили, но те не им се сърдили и се отнасяли с разбиране към негодуванието. Често и сами признавали своите грешки и грехове, след което отивали в храма и искрено се молили на Бога да им опрости греховете и неправдите които вършели.

Поуката
Притчата изобличава фарисейското самозалъгване в което всеки може да прозре общочовешкото самолюбие. Това всъщност е една самоизмама, внушавана от духа на гордостта. Същевременно вглеждайки се често в огледалото на суетата, не следва всичко безогледно да се критикува и безкритично да се осъждат чуждите постъпки и дела, в съчетание с негодувание, че всичко свършено от нас е правилно, а другото, предходното и чуждото - наопаки, т.е. така както ние го разбираме и най-вече ни се угажда.

В този смисъл, Спасителят поучава, че е лесно да се рече: не съм като другите - грабител и прелюбодеец, ала с голи думи никой не може да измени и повиши своята морална стойност, още повече, че под външната демонстративна набожност често могат да се крият жестоки сърца, преизпълнени със злоба, завист и низки страсти. Според Евангелист Лука, единствено по мислите, сърцата и най-вече делата, Бог съди за нашето нравствено достойнство.

Съгласно Божия закон постъпките и поведението на другите не могат да бъдат мярка за нашата праведност и доброта, а единственият безгрешен за този свят е само Бог!В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с тясно приятелство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях; те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След известно време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствувал в своята вражда, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си злоба против ближния. Той не искал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния свой приятел.

Това било около половината на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя Той безстрашно изповядал пред него вярата си.

- Нашита царе Валериан и Галиен - казал управителят -заповядват: всички, които се наричат християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна смърт.

- Аз съм християнин - отговорил Саприкий. - Покланям се само на истинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които само са създания на човешки ръце.

Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: "Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!" Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.

Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му казал: "Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!" Но Саприкий с гняв се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: "Мъчениче Христов! - повтарял той - прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш мъченически венец от Христа, понеже не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди смъртта си!"

Саприкий не искал дори да отговори на Никифора. Толкова силна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може един човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: "Тоя човек отива на смърт. Той вече не може да ти вреди. Защо трябва толкова настоятелно да го молиш за прошка?

- Вие не знаете, какво желая аз от изповедника Христов, - от говорил Никифор. - Но Бог знае това.

Когато дошли на определеното място, Никифор трети път казал на Саприкий: "Моля те, мъчениче Христов, прости ми, ако аз, като човек, съм съграшил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз искам от тебе прощение".

Но и тук Саприкий останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го наказал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, отнел от него благодатната сила, която го укрепявала сред мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и жестоко, се изпълнило веднага с малодушен страх от смъртта. Когато дошло времето да наведе глава под меча, той веднага се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: "Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва".

Тия думи ужасили Никифор. "Какво правиш, възлюбени брате? - извикал му той. - Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!" Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: "Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!" Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.