"Възраждане" в защита на българския потребител, производител и търговец
Секция: ПОЛИТИКА
13 Февруари 2025 09:59
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
"Възраждане" в защита на българския потребител, производител и търговец Вярваме в устойчивото законодателство с дълъг хоризонт

/КРОСС/ Социална политика с разум и диалог.

Възраждане събира работна група за изготвяне на пакет от законодателни мерки в две посоки: облекчаване на ценовата тежест върху най-засегнатите домакинства и в подкрепа на българските производители и търговци за вътрешния пазар. 

Каним на разговор експерти, граждани и организации по повод непоносимите цени на стоки и услуги от първа необходимост. Припомняме, че от 2022 г. Възраждане системно предлага намаляване на ДДС за малката потребителска кошница, лекарствата, тока и газа. За съжаление досега това наше предложение не среща подкрепа в достатъчен брой политически организации, за да се реализира през Народното събрание. ДДС за храните в България е сред най-високите в Европейския съюз.  У нас ДДС е 20%. В други държави има разграничение когато става въпрос за определени стоки. В Полша ДДС е 23% за стоките и услугите, но има различни ставки за различните храни. 5% за хляб, месо, риба, яйца, млечни продукти и 8% за стоки като захар и някои подправки. В Румъния общата данъчна ставка е 19%, но за храните и безалкохолните е 9%. В Гърция стандартното ДДС е 24%, но за определени храни, сред които хляб, мляко, месо, риба, сирене, зехтин, зеленчуци - ставката пада на 13%. 

От „Възраждане" продължаваме да работим в тази посока и приветстваме одобрението, което срещаме в общественото пространство от българските граждани, които се самоинициират за бойкот на големите хранителни вериги с искания да не бъдем хора "втора ръка"  със стоки по-скъпи в България, отколкото са в Германия или Нидерландия, където минималната заплата е между 4 и 5 пъти по-висока от българската. Подобна обществена реакция вече е факт и в редица други държави като  Хърватия, Босна и Херцеговина, Албания, Черна гора, Северна Македония, Косово, Сърбия, Гърция. 

България в реалността извън телевизионните екрани.

По данни на НСИ през 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, т.е. под прага на бедност са били 1 325 900 лица, или 20.6% от населението на страната.  От доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г. Става ясно, че в България лицата в енергийна бедност с месечен доход под 728 лв. през 2023 г. са 1.8 млн. или около 28% от населението. В социологическо проучване на "Тренд" обаче резултатите показват, че 38 процента от сънародниците ни признават, че живеят бедно или по-скоро бедно, което е много повече от официалните данни. Де факто от Възраждане смятаме, че броят им е много по-голям, защото със 700, 800 или 1000 лв. месечен доход не можеш да живееш адекватно в настоящата икономическа обстановка. 

Тези сериозни социални проблеми заслужават не работа на парче и проекти от различни политици с цел да влязат в медийното пространство, а дълбок анализ и дългосрочни адекватни решения, каквито от „Възраждане" даваме и около които търсим обединение. За съжаление разнородната управляваща коалиция дава смесени сигнали за политиката, която смята да провежда и все още не е представила програмата си за работа. Това, което чуваме като заявки от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС са планове за три процента дефицит в бюджета и влизане в еврозоната, но не и за реалните проблеми на българите. Междувременно покупателната ни способност намалява всеки ден,обедняваме и все по-трудно си позволяваме да покриваме елементарните си нужди от храна, отопление и лекарства, а в десетки хиляди български домакинства често се налага да се прави тежкия избор от какво да се лишат. 

Кой, колко и какво печели в България?

На фона на тази печална статистика излизат данни, че големите чуждестранни вериги магазини работят с различно качество на предлагани продукти с една и съща марка и опаковка за българския пазар и за пазари от западна Европа. Качеството на храни, напитки, козметични продукти и други в България е по-ниско, но за сметка на това с по-висока цена. На фона на това същите тези вериги са в топ 10 на печелившите бизнеси в Българи с обороти над 2 млрд. лв за верига за 2023 г. С тенденции за ръст. Къде отиват печалбите сами може да предположите, а за убийственото работно време на персонала им от българи и ниските заплати в сектора няма неинформиран човек в България.

За сравнение с горецитираните данни за бедността в България предлагаме на вниманието ви оборотите на едни от най-големите хранителни вериги:

КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ (вериги) приходи:

  • за 2022 г. - 2 219 874 000 лв.
  • за 2023 г. - 2 437 416 000 лв.

ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ (вериги) приходи:

  • за 2022 г. - 1 999 049 000 лв.
  • за 2023 г. - 2 276 481 000 лв.

БИЛЛА БЪЛГАРИЯ (вериги) приходи: 

  • за 2022 г. - 1 037 535 000 лв.
  • за 2023 г. - 1 196 498 000 лв.

МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ (вериги) приходи: 

  • за 2022 г. - 1 019 289 000 лв.
  • за 2023 г. - 1 145 373 000 лв.

Стопанското влияние в България от десетилетия се разпределя чрез правителствата на държавата, но повече през лицата участващи в тях, отколкото през системна държавна политика. Трудно може да се говори за свободен пазар в страната ни. От десетилетия България и българските производители и потребители са заложници на моментната власт и удобните ѝ бюджети, държавни поръчки и преразпределяне на субсидии от ЕС. 

От една страна в България са допуснати огромни хранителни вериги, които системно убиват средния и дребен търговец с неясна финансова полза за държавата, без добра социална политика, експлоатиращи човешкия труд с ниски възнаграждения и тежко работно време, предлагат некачествени стоки и често лъжат с уж промоционални кампании. От друга страна в този хаос лесно влизат и родните ни олигарси с неясни финансови капитали и бизнес цели.

Докато тази родна действителност е факт, от „Възраждане" се борим за финансови облекчения за нуждаещите се, за справедливо разпределяне на държавната финансова подкрепа и за законодателство в полза на българските потребители, производители, търговци, бизнес.