/КРОСС/ Социална политика с разум и диалог.

Възраждане събира работна група за изготвяне на пакет от законодателни мерки в две посоки: облекчаване на ценовата тежест върху най-засегнатите домакинства и в подкрепа на българските производители и търговци за вътрешния пазар. 

Каним на разговор експерти, граждани и организации по повод непоносимите цени на стоки и услуги от първа необходимост. Припомняме, че от 2022 г. Възраждане системно предлага намаляване на ДДС за малката потребителска кошница, лекарствата, тока и газа. За съжаление досега това наше предложение не среща подкрепа в достатъчен брой политически организации, за да се реализира през Народното събрание. ДДС за храните в България е сред най-високите в Европейския съюз.  У нас ДДС е 20%. В други държави има разграничение когато става въпрос за определени стоки. В Полша ДДС е 23% за стоките и услугите, но има различни ставки за различните храни. 5% за хляб, месо, риба, яйца, млечни продукти и 8% за стоки като захар и някои подправки. В Румъния общата данъчна ставка е 19%, но за храните и безалкохолните е 9%. В Гърция стандартното ДДС е 24%, но за определени храни, сред които хляб, мляко, месо, риба, сирене, зехтин, зеленчуци - ставката пада на 13%. 

От „Възраждане" продължаваме да работим в тази посока и приветстваме одобрението, което срещаме в общественото пространство от българските граждани, които се самоинициират за бойкот на големите хранителни вериги с искания да не бъдем хора "втора ръка"  със стоки по-скъпи в България, отколкото са в Германия или Нидерландия, където минималната заплата е между 4 и 5 пъти по-висока от българската. Подобна обществена реакция вече е факт и в редица други държави като  Хърватия, Босна и Херцеговина, Албания, Черна гора, Северна Македония, Косово, Сърбия, Гърция. 

България в реалността извън телевизионните екрани.

По данни на НСИ през 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, т.е. под прага на бедност са били 1 325 900 лица, или 20.6% от населението на страната.  От доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г. Става ясно, че в България лицата в енергийна бедност с месечен доход под 728 лв. през 2023 г. са 1.8 млн. или около 28% от населението. В социологическо проучване на "Тренд" обаче резултатите показват, че 38 процента от сънародниците ни признават, че живеят бедно или по-скоро бедно, което е много повече от официалните данни. Де факто от Възраждане смятаме, че броят им е много по-голям, защото със 700, 800 или 1000 лв. месечен доход не можеш да живееш адекватно в настоящата икономическа обстановка. 

Тези сериозни социални проблеми заслужават не работа на парче и проекти от различни политици с цел да влязат в медийното пространство, а дълбок анализ и дългосрочни адекватни решения, каквито от „Възраждане" даваме и около които търсим обединение. За съжаление разнородната управляваща коалиция дава смесени сигнали за политиката, която смята да провежда и все още не е представила програмата си за работа. Това, което чуваме като заявки от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС са планове за три процента дефицит в бюджета и влизане в еврозоната, но не и за реалните проблеми на българите. Междувременно покупателната ни способност намалява всеки ден,обедняваме и все по-трудно си позволяваме да покриваме елементарните си нужди от храна, отопление и лекарства, а в десетки хиляди български домакинства често се налага да се прави тежкия избор от какво да се лишат. 

Кой, колко и какво печели в България?

На фона на тази печална статистика излизат данни, че големите чуждестранни вериги магазини работят с различно качество на предлагани продукти с една и съща марка и опаковка за българския пазар и за пазари от западна Европа. Качеството на храни, напитки, козметични продукти и други в България е по-ниско, но за сметка на това с по-висока цена. На фона на това същите тези вериги са в топ 10 на печелившите бизнеси в Българи с обороти над 2 млрд. лв за верига за 2023 г. С тенденции за ръст. Къде отиват печалбите сами може да предположите, а за убийственото работно време на персонала им от българи и ниските заплати в сектора няма неинформиран човек в България.

За сравнение с горецитираните данни за бедността в България предлагаме на вниманието ви оборотите на едни от най-големите хранителни вериги:

КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ (вериги) приходи:

• за 2022 г. - 2 219 874 000 лв.
• за 2023 г. - 2 437 416 000 лв.

ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ (вериги) приходи:

• за 2022 г. - 1 999 049 000 лв.
• за 2023 г. - 2 276 481 000 лв.

БИЛЛА БЪЛГАРИЯ (вериги) приходи: 

• за 2022 г. - 1 037 535 000 лв.
• за 2023 г. - 1 196 498 000 лв.

МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ (вериги) приходи: 

• за 2022 г. - 1 019 289 000 лв.
• за 2023 г. - 1 145 373 000 лв.

Стопанското влияние в България от десетилетия се разпределя чрез правителствата на държавата, но повече през лицата участващи в тях, отколкото през системна държавна политика. Трудно може да се говори за свободен пазар в страната ни. От десетилетия България и българските производители и потребители са заложници на моментната власт и удобните ѝ бюджети, държавни поръчки и преразпределяне на субсидии от ЕС. 

От една страна в България са допуснати огромни хранителни вериги, които системно убиват средния и дребен търговец с неясна финансова полза за държавата, без добра социална политика, експлоатиращи човешкия труд с ниски възнаграждения и тежко работно време, предлагат некачествени стоки и често лъжат с уж промоционални кампании. От друга страна в този хаос лесно влизат и родните ни олигарси с неясни финансови капитали и бизнес цели.

Докато тази родна действителност е факт, от „Възраждане" се борим за финансови облекчения за нуждаещите се, за справедливо разпределяне на държавната финансова подкрепа и за законодателство в полза на българските потребители, производители, търговци, бизнес.