/КРОСС/ Световната организация ЮНЕСКО включи гайдата в списъка с нематериалното световно културно наследство, като я приписа на Северна Македония и Турция. Това стана ясно от съобщение на сайта на организацията. Родопската каба гайда не е вписана в световната листа, което породи полемика. Защо нашата кандидатура не е била приета и има ли шансове ЮНЕСКО да признае българският музикален инструмент за уникален в света?

България е подала досие в ЮНЕСКО за включване на гайдата и гайдарското свирене в списъка със световното нематериално културно наследство през март 2024 година. Очаква се нашата кандидатура да бъде разгледана през декември тази година.

Страната ни е била поканена да се присъедини към досието на Северна Македония и Турция, но поради новите правила за процедурите за вписване, които щели да доведат до забавяне на вече подадената кандидатура, е взето решение България да кандидатства с отделна номинация. Формулировката на българската кандидатура е: „Гайдата и гайдарството в България - предаване на знания и умения".

Гайдата е един от българските символи на Родопа планина. Тя е част от националната идентичност, разказва Петър Янев - гайдарят на космическия глас Валя Балканска и музикант в ансамбъл „Родопа". Смята, че още по времето на траките гайдата е била позната по нашите земи.

„Орфей според мен не свирил на арфа, а е свирил на гайда или на подобие на този инструмент. С бурдониращия тон, с тези уникални звуци, които имат нашите инструменти, нашата гайда, защото за мен тя е неповторима. За това казва това е магия. Това е всъщност животът ми", посочва той.

За него гайдата е уникален инструмент, превърнал се векове наред в неразделна част от българския бит и култура. Присъства в целия жизнен цикъл - от раждането до смъртта, в обреди, в кукерски игри. Единствено с гайда и тъпан нестинарите влизат в огъня. Подредбата на тоновете е това, което отличава българската гайда от турската и тази на Северна Македония.

„Да речем турската няма ручило, но тя е направена от кост и се свири с две ръце, но едната поредица от дупки всъщност изпълнява тази роля. Тя бурдонира, което е при нас ручилото, но няма онази, онова звучене фантастично, което има при нашите инструменти. Оказва, че се този бурдониращ тон, който е на ручилото, той е точно онзи тон, на който медитират будистките монаси", допълва Янев.

В подкрепа на българската гайда се обявяват и от Академията за музикално и танцово изкуство. Там срещаме преподавателя по гайда доц. Иван Георгиев. Обяснява, че българската гайда има две разновидности - каба и джура. „Каба гайдата се среща само в Родопите, а джура гайдата е в останалата част на България", съобщи Георгиев.

Каба гайдата има специфично ниско, плътно и меко звучене, а джурата - високо и пискливо. И двете са изработени от дърво- предимно дрян, дива слива или череша, а мехът е от ярешка кожа, обработена по специален начин. „Двете гайди имат духало, главини, които свързват елементите с меха, имат мях, гайдуница, пискун, ручило и пискун на ручилото. Като разликата е в големината първо на частите", посочва той.

Смята, че ние българите сме дали този сакрален инструмент и на други народи, включително и на шотландците. „Аз не мога да докажа дали келтите са донесли тяхната музика или ние сме дали нашия инструмент, за да отидат и да се разселят по британските острови и навсякъде", допълва доцентът.

Най-радостен е от факта, че гайдата пленява все повече млади хора и деца, искащи да се научат да свирят. „Наблюдавам една тенденция поне от 10 години има един невероятен бум на желанието да се свири на гайдата. И много хора по света, от чужбина, от България припознават гайдата като най-българския инструмент, може би са прави, защото го чувстват така в сърцето си", каза той.

И двамата гайдари са единодушни. „Нашата гайда има място в световното културно наследство.

Те искат или не искат, тя ще бъде там. Защо нашата гайда звучи в Космоса, а не друга гайда. Ако не беше културно наследство, тя щеше ли да звучи там. Нашата гайда с гласа на Валя Балканска звучи във Вселената. От това по-голямо признание за мен няма", уточнява гайдарят.

Дали българската гайда ще стане част от световното културно наследство, ще стане ясно след няколко месец