/КРОСС/ Баба Марта е митично създание в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март. Една от трите персонификации на календарни месеци в българските митични представи, наред с Голям Сечко и Малък Сечко - януари и февруари, представяни като братя с лют характер. Баба Марта се смята за тяхна сестра - ту усмихната и добронамерена, ту непредвидимо люта.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Най-известният обичай, свързан с нея, е закичването на хора и млади животни с мартеница (в изначалния вариант - усукани бяла и червена нишка) на 1 март - денят на пристигането на Баба Марта.

Легенда, възникнала през 30-те години на XX век, свързва появата на мартеницата с прабългарите.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата .

Всяка година на 1 март българите масово си подаряват едни-на други мартеници (мартенки, байници) - преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат в зелени и сини тоналности и с най-различна форма - за здраве и щастие. Българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта".