/КРОСС/ Световният ден на метеорологията се отбелязва днес и това е един от професионалните празници на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Тази година темата му е "Да преодолеем заедно пропуските в ранните предупреждения", съобщават от НИМХ.

Повече от 75 години Световната метеорологична организация (СМО) е лидер в научните изследвания на системите на нашата планета, които свързват времето, климата, водите и околната среда. Разбирането и прогнозирането на тези сложни взаимодействия е от решаващо значение за изграждане на ефективни системи за ранно предупреждение, поясняват метеоролозите.

Днес се отбелязват и 15 години от включването през 2010 г. на България в Европейската система за предупреждения за опасни метеорологични явления "Метеоаларм". При системата се изработва цветна карта, на която с четири цвята се обозначава степента на опасност на различни метеорологични явления. 

Предупрежденията са за различни опасни метеорологични явления - валежи и вятър над определена граница, опасни температури за здравето на хората - минимални и максимални, поледица, лоша видимост, или всички важни за населението метеорологични явления, които биха довели до щети и затруднения във всекидневието. 

Зеленият цвят на картата означава, че няма опасно метеорологично явление, жълтият - че трябва да се обърне внимание, оранжевият цвят сигнализира за доста опасна ситуация, а червеният - има опасност от жертви и големи щети за населението.

Системата "Метеоаларм" е започнала да работи в Европа през 1997 г., по идея на Франция, а сега е част от международното сътрудничество на европейските метеорологични служби.

Националният институт по метеорология и хидрология е главен изпълнител на научните изследвания и на оперативните дейности у нас по метеорология, агрометеорология и хидрология. Тези дейности следват стандартите в нормативните документи на Световната метеорологична организация (СМО) към ООН. НИМХ е официален представител на България в СМО.

Предметът на дейност на НИМХ е свързан с наблюдение, анализ и прогноза на процесите в атмосферата и хидросферата, с изследване на климатичните и водните ресурси, с изучаване и прогнозиране на състава на атмосферата и хидросферата, с изменението му от естествен и антропогенен характер. НИМХ се занимава и с хидрометеорологичното обслужване за територията на страната и Черно море на държавните институции, населението и на широк кръг потребители, с опазване на живота на хората и имуществото чрез навременно прогнозиране на опасни и особено опасни метеорологични явления, и наводнения. Има и представителство в Световната метеорологична организация, се отбелязва информация, публикувана в сайта на НИМХ.

На 1 февруари 1887 г. в София се открива първата метеорологична станция с регулярни инструментални наблюдения, изпълнявани от българи. Тя работи над 105 години (до 1992 г.). Разположена е близо до площад "Васил Левски" в Ботаническата градина на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основана е от учителя по физика в Първа софийска мъжка гимназия, а по-късно професор по астрономия в Софийския университет, Марин Бъчеваров. От 7 февруари 1887 г. данните от първата метеорологична станция се публикуват в изданията на "Държавен вестник".

На 20 февруари 1890 г., с предписание на Министерството на просвещението, станцията в София получава статут на Централна метеорологична станция (ЦМС), а акад. Спас Вацов става завеждащ ЦМС. Тази дата се приема за начало на българската метеорологична служба, се казва в информация, публикувана в сайта на НИМХ.

Флотската кула в Русе ще отвори врати за посетители в днешния Световен ден на метеорологията. Инициативата е на Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД), съобщи Силва Агопян от дирекция "Европейски програми, проекти и връзки с обществеността" към ИАППД в Русе.

Тя добави, че в празничния ден посетителите ще могат да разгледат музейната сбирка, разположена в една от залите на кулата, където през 1860 г. са започнали първите метеорологични наблюдения у нас. Посещенията за граждани и гости на Русе ще бъдат възможни от 11:00 до 13:00 часа и от 14:30 до 16:30 часа.

Агопян припомни, че музейната сбирка е открита преди 10 години. Тя е създадена по идея на работещите в дирекция „Хидрология и хидрометеорология" на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав", които решават, че за широката общественост би представлявал интерес да се запознаят с някои от уредите, използвани за метеорологични и хидроложки измервания в годините назад. Сред експонатите, които могат да бъдат видени, са хидрометрично витло с тегло от 100 килограма, радиостанция с която са се предавали данните за метеорологичните наблюдения, лимниграф, пегел и др.