/КРОСС/ Ледниците по целия свят се топят с рекордна скорост, като само през 2024 година са загубени 450 гигатона лед. Учените предупреждават, че този процес ще има сериозни последици за климата и водните ресурси по целия свят.

Според последния доклад на ЮНЕСКО, ледниците по света се топят по-бързо от всякога, като през последните три години е регистрирана най-голямата загуба на ледникова маса досега.

"През 2024 година са се стопили 450 гигатона лед. Това не беше най-екстремната година, но тя се нареди на четвърто място по загуба на ледена маса досега. Ако разгледаме последните пет години, ще видим, че през тях са регистрирани най-големите загуби досега. Това показва, че глетчерите се топят все по-бързо с всяка изминала година", казва изследователят Майкъл Земп.

Загубата на лед от 1975 година насам възлиза на 9 000 гигатона и се очаква да продължи да расте. Това може да доведе до сериозни икономически, екологични и социални последици - от покачване на морското равнище до намаляване на жизненоважни водни ресурси.

"Това е число, което трудно можем да си представим. Ако направим сравнение, то би означавало леден блок с размерите на Германия и дебелина 25 метра. Това е количеството лед, което сме изгубили", казва още Земп.

Ускореното топене превръща планинските ледници в основен фактор за покачване на морското равнище. Това излага милиони хора на риск от разрушителни наводнения и застрашава водните ресурси, които са основни за напояването на земеделските култури, производството на водноелектрическа енергия и осигуряването на питейна вода за милиарди души.

"Това са лоши новини. Ако сегашните темпове на топене се запазят, ледниците може да изчезнат още в рамките на този век", посочва още Земп.

Планинските ледници са допринесли за покачване на морското равнище с около 25 милиметра, като всяка година се добавя по още един милиметър. Експертите посочват, че всеки допълнителен милиметър увеличава риска от наводнения за стотици хиляди хора.

"Запазването на ледниците не е просто екологична необходимост - това е стратегия за оцеляване. Трябва да развиваме науката, да подобрим системите за наблюдение, прогнозиране и ранно предупреждение. Само така ще можем да защитим водните ресурси, поминъка на хората и екосистемите за бъдещите поколения", казва Стефан Уленбрук - директор на отдела за вода и криосфера към Световната метеорологична организация.

Според последни данни в световен мащаб са останали около 275 000 глетчера, които заедно с ледниковите покривки на Антарктида и Гренландия съхраняват около 70% от прясната вода на планетата.