/КРОСС/  Задкулисието вече не се крие, а открито дирижира политическия живот. Управляващите партии са под пълното подчинение на Делян Пеевски - без неговите гласове кабинетът рухва, без неговото благоволение няма закони, няма регулатори, няма бюджет.

Депутатите на Доган до последно поддържаха илюзията за "санитарен кордон", но действията им в парламента показват, че единственото, което гарантират, е собственото си командно дишане, но не и спирането на Пеевски.

По всичко личи, че "Ново начало" вече може да служи като етикет за целокупната левица в парламента, олицетворявана както от БСП, така и от ДПС-НН (с чиито решаващи гласове Таско Ерменков беше избран в КЕВР - 121 гласа).

Но, това е само поредният щрих в тази гротеска на политическо срастване - "голямото ляво обединение", водено от БСП, акустира в прегръдката на Борисов и Пеевски и стигна дотам да гласува против увеличения на обезщетения за майчинство и да подкрепя най-антисоциалния бюджет за последните 35 години. Бюджет, който залага увеличение на депутатските заплати, но замразява всички социални плащания. Падение! Това е само част от жестоката цена, която т.нар. ляво тепърва ще трябва да плати, заради властовите амбиции на шепа службогонци. 

В същото време, опозицията от "Възраждане", "Величие" и "МЕЧ" прави неуспешни опити за вот на недоверие, избирайки "провал във външната политика" като мотив, което не успя да обедини фрагментираната опозиция. Ялова тема за вот-димка за отклоняване на вниманието. Резултатът - поредна консолидация на управляващото мнозинство, което ще използва вота, за да демонстрира стабилност.

За капак на всичко - президентската институция продължава да легитимира това управление: Вицепрезидентът Йотова няма съмнения в стабилността на кабинета, а днес Радев лично удостои с присъствието си клетвата на новия конституционен съдия, избран с гласовете на Борисов, Пеевски, БСП и ИТН.

Докато задкулисието укрепва властта си, страната агонизира, а всички основни институции изглежда са на страната на тези, които тайно управляват процесите.

Каква ще бъде цената, която обществото ни ще плати и има ли надежда за истинска промяна, предстои да видим.