/КРОСС/ С решение от февруари 2025 г. Административният съд - София област задължи община Долна баня да изплати обезщетение от 25 000 лева за претърпени неимуществени вреди на сестрата на мъж с тежки психични заболявания, който изчезва безследно от Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) през 2022 г. Делото е водено с правната помощ на Българския хелзинкски комитет.

Съдът приема, че като доставчик на социалната услуга, общината носи пряка отговорност за осигуряването на безопасна среда, съобразена с индивидуалните потребности на настанените. В случая това задължение не е изпълнено. Изчезналият мъж е бил поставен под пълно запрещение, с нужда от постоянни грижи и наблюдение, и с интелект на 2-годишно дете. Въпреки това той е успял да напусне незабелязано Центъра два пъти в рамките на 10 дни, като при второто излизане остава в неизвестност и до днес.

Съдът установява, че макар да е имало индивидуален план за подкрепа и оценка на риска, след първото изчезване не са предприети адекватни мерки за предотвратяване на нов инцидент. Част от оградата на Центъра е била нарушена и е давала безпрепятствен достъп към гориста местност, но не е била ремонтирана. Не са въведени допълнителни мерки за наблюдение, а системата за сигурност е останала неизменена. Така общината не е изпълнила своето правно задължение да гарантира основното право на живот и защита на уязвим човек, поверен на нейна грижа.

Съдът ясно заявява, че предоставянето на социални услуги е административна дейност, извършвана от името на държавата, и затова тя носи пълната отговорност за вреди, причинени при нейното изпълнение. В конкретния случай общината е била юридическият носител на тази отговорност - като доставчик на социалната услуга и орган, който управлява, организира и контролира качеството ѝ. Съдът подчертава, че задължението за защита на живота и здравето на потребителите не е просто добра практика, а е основополагащо изискване, вградено в стандартите за качество на социалните услуги. Нарушаването на това задължение, особено спрямо човек с доказана уязвимост и зависимост от грижа, представлява институционален пропуск с тежки последици. 

Решението е важна стъпка в посока към поемане на реална отговорност от страна на държавата, когато социалните услуги не успяват да осигурят реална защита и сигурност на хората, които обслужват - особено на най-уязвимите сред тях. 

"Решението е важна стъпка за признаване на отговорността на държавата спрямо психично болните хора. Тази отговорност трябва да има ясни проявления на практика и в ежедневната грижа, които хората получават, а да не се състои само във формално изпълнение. Така в конкретния случай има данни, че оградата на Центъра липсва от дълго време, а новоназначеният директор по време на събитията няма никаква компетентност за работа с психично болни хора. И при двете изчезвания на мъжа работещите в Центъра не забелязват неговото отсъствие, а са сигнализирани за това от местни хора. Въпреки че осъдителното решение не е достатъчно, за да се установи съдбата на изчезналия мъж, надеждата ни е, че ще доведе до реформа в грижата за психично болните хора - нещо, което е необходимо от дълго време", заяви адв. Адела Качаунова, представлявала сестрата на изчезналия безследно мъж.   

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване.