/КРОСС/ Катастрофата на пътя Плевен - Луковит, която отне живота на 12-годишната Сияна, отново поставя на дневен ред въпроса как да се справим с неразумните шофьори и как да се спре войната на пътя. Темата коментираха в студиото на БНТ "Денят започва" Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики и Нинелла Върбанова от Сдружение "Ангели на пътя".

Според Върбанова, се въртим в омагьосан кръг от поне 24 години. През 1999 г. брат й и братовчед й са били убити от напушен шофьор:

В нашия случай ние имахме щастие в нещастието, колкото и да звучи брутално за незапознати с темата, защото шофьорът уби и себе си. Всички останали случаи в нашето сдружение, които са няколко десетки - някакъв минимален процент на фона на всички убити във България по пътищата, във всички тези случаи убийците на техните деца и близки хора са живи и здрави. Какво се случва в България в последните 30 години? След като един шофьор убие едно дете, поредното, българската съдебна система започва една гавра със семейството му. Буквално започва да убива всяко от тези семейства в продължение на години.

По думите й, българското законодателство е създало перфектни механизми за това и законите са такива, че съдебната власт спокойно може да удължава тази гавра до едни невъобразими нива и времетраене, тъй като има дела, които се точат по над 10 години.

През това време пътните убийци имат право да се разболяват многократно, използват се дори и реномирани клиники и лекари, които издават медицински свидетелства. Както виждаме същите хора, които фучат с 200 км/ч, в момента в който се озоват в съда, те са с патерици, на инвалидни колички и т.н. Същото е и с адвокати, със съдии, дознатели опропастяват в началото възможността после да има съответни адекватни доказателства, обясни Върбанова.

Според нея, целият институционален механизъм в България е насочен към това да защитава правата не на нормалните хора, на тези, които раждат и възпитават нормални деца, а към това да защитава правата на пътните престъпници и рецидивисти.

От Европейския център за транспортни политики са подавали сигнали за въпросния участък, където загина 12-годишната Сияна, още през лятото.

Това далеч не е единственият път, за който ни подаваме сигнали и няма никакъв резултат. Там стана смъртен случай, но същия ден на един друг път станаха пак две тежки катастрофи, пак с тежкотоварни камиони и пак така безкрайно много сигнали, реакция никаква. И аз смея много отговорно да твърдя, че в последните 4-5 години поддръжка на пътища нямаше. И с ваша помощ сме се борили да оправят една ограничителна система, един знак да сменят. Така, че този проблем е хроничен, посочи Диана Русинова.

След разпоредената проверка от регионалния министър Иван Иванов, Русинова изрази надежда да се види къде е този хроничен проблем:

В повечето случаи има едно следствие, едно много голямо безхаберие, което държавата си позволява от години да прилага върху собствените си граждани. И наистина смъртта на това дете вече преля чашата на търпението ни - на експерти и граждани, които се борим за някакви права. Мисля, че вече наистина трябва някак си по-сериозно държавата да погледне на тези проблеми и на тези въпроси, а да не се залъгваме.