/КРОСС/ Днешният ден освен, че е лесен за запомняне като дата, се явява знаков и показателен. На 4 април във Вашингтон е подписан Северноатлантическият договор. Европейските държави, изтощени и разрушени след Втората световна война, не разполагаха със силата, и възможността сами да възстановят въоръжените си сили и да създадат самостоятелна военна мощ. Нуждаеха се от опеката и помощта на единия от победителите в най-разрушителната и опустошителна война в човешката история. Опека и помощ, на която разчитаха повече от половин век, и която създаде у тях погрешното усещане, че винаги ще бъде така. Когато конфигурацията на международната ситуация се промени, те осъзнаха, че прекалено дълго време са се надявали на чужда опора и са пренебрегвали своето самостоятелно развитие. Военният конфликт, разгорял се през последните години в Северното причерноморие, не успя веднага да ги отрезви и върне към реалността. Едва тази зима, повечето от тях осъзнаха това, което трябваше да направят преди близо осемдесет години - сигурността и защитата на всяка държава е преди всичко нейна собствена грижа и задължение. Държавата трябва да развива на първо място своите въоръжени сили, и своята военна индустрия, защото в тежките дни на изпитание, помощ може да няма. Съюзниците може да се окаже, че си имат по-важна работа, и да си гледат собствените интереси.Така е било в миналото, виждаме, че така е в настоящето, и едва ли ще бъде по-различно в бъдещето.

България се присъедини към Вашингтонският договор и доста бързо усвои лошия пример на своите европейски съюзници - усещането, че някой друг може да поеме собствените ти задължения, и ще прави това безусловно, изигра неприятна лоша шега. Това усещане за измамна опора, в продължение на десетилетия, генерираше несериозно и пренебрежително отношение към собствените въоръжени сили, и към поддръжката и развитието на собствената военна индустрия, на най-висше политическо ниво. Елементарните, ежедневни военни нужди, бяха поставени с пренебрежение на заден план, и националната ни сигурност се оказа напълно зависима от чужди доставки, икономически, и политически интереси.Във въоръжените ни сили назрява криза, която поставя под заплаха съществуването ни като самостоятелна и независима държава.

При осъществяването на военни операции, на първо място, от особена важност е управлението и кординацията на частите и подразделенията. Масата от военнослужещи и бойна техника се налага да бъдат прецизно и своевременно насочвани и командвани, важна е и обратната връзка: от подчинените, към командването, за да бъде правилно оценена обстановката - всичко това, което се изразява със словосъчетанието „управление на боя". В съвременната война, в която факторът „време" се оказва все по-решаващ за оцеляването, и постигането на целите водещи към крайната победа. Значението на средствата за комуникация и свързките, нараства с неотменна интензивност. Своевременното подаване на информация, и командите за постигане на набелязаните цели, чертаят пътя към победата. Не е случайност, че във военните среди, свързочниците са наричани „нервната система на боя".

При тези съвременни условия, България и въоръжените ни сили се оказаха в много неприятна и опасна ситуация.

Повече от 4 месеца, бойните машини на българските въоръжени сили изпитват много сериозни проблеми с радиостанциите на американската фирма „Харис". Тези радиостанции не могат да осигурят надеждна и сигурна комуникация в УКВ диапазона. Няма надеждна радиовръзка между командирите на роти и подчинените им. Същият проблем изпитва и командването на батальони и бригади.Американската фирма „Харис" трябваше да осигури радио-комуникационно оборудване, и да достави на българските въоръжени сили радиокомуникационни средства за модернизация на танковете Т-72 от състава на Сухопътните войски, за бронираните и командно-щабни автомобили на силите за специални операции, и автомобилите на Морския специален разузнавателен отряд от състава на Военноморските сили на Република България.

Според цените от февруари 2022 г. радио-комуникационното оборудване е на стойност от 17 221 512 американски долара. Естествено, както е вече утвърдилата се практика, отделно българската държава заплаща такси и ДДС.

Монтирането на тези радиостанции е възложено на фирма "Самел-90" АД, гр. Самоков. При създалото се положение с недоокомплектоването с личен състав на нашите ВС, подобна ситуация не разрешава проблема, а го усложнява. Колкото и да се вдига възнаграждението на военнослужещите, при подобна престъпна нередност, не може да съществува мотивация за професионална служба.

На 4 април, някои личности може да празнуват Вашингтонския договор, но за нас остава въпросът - можем ли да разчитаме на „партньорите" си в дни на изпитания и опасност за националната ни сигурност?

Някой ще спомене, че на днешната дата, към ООН е основана Международната асоциация за гражданска авиация, на тази дата Кралство Румъния разрешава на руските войски да преминат през територията му, за да се включат в Освободителната за България война, а Франсис Дрейк е завършил разбойническото си околосветско плаване и е станал английски лорд. Все поводи да говорим за комуникация, но преди да честваме каквото и да било, нека първо помислим в каква зависимост сме поставили нашите ВС и на кого можем да разчитаме в бъдеща война.