Какво да правим при съмнение за морбили
Секция: Здраве
07 Април 2025 20:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Какво да правим при съмнение за морбили

/КРОСС/ Вижте кои са симптомите на болестта, какви усложнения могат да настъпят и какво е лечението

Морбили, познато още като дребна шарка или брустница, е остро инфекциозно заболяване. То протича с висока температура, възпаление на очите, секреция от носа и очите. Причинява характерен обилен обрив и може да доведе до редица усложнения и интоксикация.

Причина за появата на заразата

Причинител на заболяването е РНК-вирусът Morbillivirus morbilorum. Той се отделя лесно във въздуха и се разпространява чрез въздушни капчици, произведени, когато заразеният човек кашля и киха. Капките, съдържащи вируси, могат да се задържат във въздуха в продължение на няколко часа. Заразяването се осъществява при близък, непосредствен контакт с болния на разстояние 1-2 метра. Вирусът прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.

Инкубационният период е средно между 7 и 14 дни, но може да достигне и 21. На стайна температура и при пряка слънчева светлина вирусът се унищожава бързо.

Един човек с морбили може да зарази между 12 и 18 души. През последната година у нас има регистрирани над 6000 случая на морбили.

Симптоми на заболяването

Симптомите на морбили обикновено се появяват 10-12 дни след заразяването:

► настинка с хрема, кашлица и леко повишена температура;
► очите стават червени и чувствителни към светлина;
► от третия до седмия ден температурата може да достигне до 41°C;
► червен обрив с продължителност от четири до седем дни започва от лицето и след това се разпространява по цялото тяло;
► по венците и по вътрешната страна на бузите могат да се появят малки бели петна.

 

Как се диагностицира?

Диагнозата на морбили се поставя на база клиничното протичане на заболяването, на епидемиологични данни за имунизационното състояние на болния (напр. пропусната имунизация), както и при данни за контакт с болен от морбили.

За потвърждаване на диагнозата се прилагат серологични изследвания - доказване на специфични антитела срещу вируса на морбили от клас IgM и доказване на вирусна РНК чрез молекулярно - биологични методи (PCR).

Какви усложения могат да настъпят след преболедуване?

В хода на протичането на морбилната инфекция и след нея могат да се появят усложнения, сред които са:

► пневмония, която е основна причина за смърт
► ушна инфекция, която може да доведе до загуба на слуха и глухота;
► диария;
► енцефалит - водещ до гърчове и умствена изостаналост;
► подостър склерозиращ паненцефалит. При него нервите и мозъчната тъкан дегенерират прогресивно. По-вероятно е да се появи, ако инфекцията с морбили се случи в по-млада възраст. Не съществува лечение на подостър склерозиращ паненцефалит и той винаги води до смърт.

Как се лекува?

Няма специфично лечение за морбили. Повечето хора се възстановяват с поддържащо лечение, което може да включва хидратация и лекарства против повишена температура.

Единствената защита срещу морбили е ваксинацията. Прилага се комбинирана ваксина MMR, която предпазва от морбили, рубеола и паротит. За постигането на максимална защита са прилагат две дози от нея. 

Антибиотична терапия се прилага, когато има усложнения от бактериални инфекции, които могат да се развият след заразяване с морбили (пневмония и ушни инфекции).

Кога може да бъде поставена ваксина?

Съгласно имунизационния календар в България, на децата безплатно се поставя задължителна профилактична имунизация с комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола след навършване на 13-месечна възраст и реимунизация с такава на 12-годишна възраст.

Доколко ефективна е ваксината срещу морбили?

Приложението на една доза от ваксината стимулира производството на морбилни антитела, потискащи хемаглутинацията в 95%, паротитни неутрализиращи антитела при 96% и рубеолни антитела, потискащи хемаглутинацията при 99% от ваксинираните деца.

След прилагане на втора доза, са отчетени високи нива на защитни антитела при > 99% от ваксинираните срещу епидемичен паротит и рубеола и при 98,1% от ваксинираните срещу морбили.

По отношение на паротитната компонента е установено, че тя предпазва до 78% от лицата, получили една доза и до 88% от лицата, които са получили 2 дози.

От проведени проучвания е установено, че продължителността на постваксинален имунитет срещу морбили и рубеола е десетилетия, дори се приема за пожизнен. 


Източник: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията; Европейски портал за ваксиниране