Каква колекция от ценни музикални инструменти притежава България?

/КРОСС/ Българската държава притежава малка колекция от изключително ценни музикални инструменти. Това са един Страдивариус, една Гуарниери дал Джезо и една Джофредо Каппа. Трите инструмента са купени за именитите наши цигулари-виртуози Минчо Минчев, Стойка Миланова и Евгения-Мария Попова. Преди две седмици инструментите бяха върнати на държавата. Каква е тяхната история и какво ще бъде бъдещето им -ексклузивен разказ на виртуоза Минчо Минчев и служебния министър на културата маестро Найден Тодоров.

"Като си помисля, че е била в Болшой театър няколко пъти, като си помисля, че е била в Кенеди сентър Уошингтън, в най-големите зали в света, Роял Алберт Хол. Като си помисли, че и моят крак е стъпвал там, където страхотно велики изпълнители са били. Това също е нещо, което ей така, понякога в спомените ти и в мислите ти е достатъчно само да, така да премине като лъч и така.Може би сега е моментът най-вероятно да държа тази цигулка за последен път в живота си. Човек може да се разтрепери. Винаги съм казвал, че аз съм имал две жени - едната е италианка, другата е българка и че с италианката съм по-често заедно отколкото съм с българката", каза цигуларят Минчо Минчев.

"За мене е голяма чест да държа един от тези инструменти в ръцете си и голям страх, също така.

Малко са случаите в света държава да притежава такъв инструмент. Действително обикновено това са фондации, може би най-известната такава фондация е Нипон в Япония, която притежава едно сериозно количество ценни инструменти и ги отдава за някакъв период от време на хора на културата, на музиката, които действително правят една добра кариера", заяви Найден Тодоров - служебен министър на културата.

"Ние тръгнахме оттук с човек, който представляваше България за Лондон малко преди Нова година, между Коледа и Нова година 76-77 година. Вече знаех за цигулката, че е от златния му период 1716 година, позната под името Барон Витгенщайн. Знаех, че Йехуди Менухин е свирил на нея да я пробва, както още два Страдивариуса и едно Гуарниери. Това бяха в момента цигулките, които бяха събрани от различни точки на света, за да могат да се изпробват и да се избере най-подходящия и да бъде закупен за... а всъщност поименно за мен. Това беше по същия начин за Стойка Миланова. Това са инструменти, които са купени за Стойка Миланова и за мен", каза още цигуларят.

"Аз имах щастието да свиря на Пиетро Гуарниери цигулка, която е била притежание на Йосиф Сигети - един от най-големите световни цигулари, и я извадиха от сейф в Швейцария и ми я дадоха. Дадоха ми я след едно откриване на сезона в Амстердам със симфоничен оркестър. И повярвайте ми ставах нощно време, за да видя дали са там двете, да отворя калъфа, за да видя дали са там и да легна обратно и след това пак скачах. Това, докато върнах Гауарнелито в Швейцария.

Невероятно чувствително нещо е този инструмент цигулка. А всеки един е по-различен от всеки останал. И си спомням, че като попадна вече в ръцете ми, тя си имаше своя характер на звук, и на нас ни трябваше и на мен, и на нея , затова казвам на нас може би почти година и половина докато свикнем един с друг. Тя беше свикнала на едно третиране, на правене на звук аз трябваше да я науча в по най, най-малкия детайл всъщност онова, което тя иска и е свикнала и постепенно да почвам да я приучавам на онова, което аз искам от нея докато станахме и се прегърнахме един друг.

Аз нея винаги съм я третирал като моя глас и един певец, ако не се грижи за гласа си , или ще престане да пее, или няма да го канят повече. Тъй че при най-малки съмнения се ходеше в лютиери, които са ежедневно с подобен род инструменти, както беше Чарлз Биър в Лондон, както беше Жак Франсе в Ню Йорк, както беше Ват Ло в Париж и за ежегодни. Аз не си правя и не съм си правил ежегодната кръвна картина да знам състоянието ми, но този инструмент е винаги е бил по този начин обгрижван. Това е мое решение. Никой не ми е искал инструментът да бъде върнат обратно. Аз смятам, че е редно, честно и нищо не би могло да ме разкандърдиса, да ме отклони от това решение", разказа Минчо Минчев.

"Това е една доста дълга процедура, стартирала преди няколко правителства, която беше свързана и с преглед на инструментите, с тяхната оценка от специална агенция от Великобритания, за да се види какво е състоянието им. И преди не много време действително завърши тази процедура, когато тези инструменти бяха дадени на държавата. Това, което е много важно да се знае, това не са инструменти, които трябва да седят в музея, в галерията, в банката, където и да е. Това са инструменти, на които трябва да се свири", поясни Найден Тодоров.

"Идва един момент, в който казваш „До тука, благодаря много!", което правя и сега. Дай Боже твоят път миличка да е толкова щастлив и да е толкова успешен, да създаваш радост и... и чао"", завърши Минчо Минчев.