Колко ще струва токът от догодина

/КРОСС/ При съмнения за прибързано законотворчество в сряда Комисията по енергетика в парламента прие на първо четене изменения, които ще направят свободен пазара на електроенергия за бита у нас. Това ще става постепенно от 1 юли догодина. Председателят на КЕВР Иван Иванов увери, че дотогава поскъпване на тока няма да има.

Либерализацията на пазара за бита предвижда цените на електричеството да се формират свободно, а не под регулацията на КЕВР. НЕК вече няма да осигурява нужните количества ток за ЕРП-тата по регулирани и много по-ниски от пазарните цени. ЕРП-тата ще трябва да набавят сами нужните си количества ток чрез сключване на договори на борсата, които ще осигурят битовото потребление.

„Задължението произтича първо от европейското законодателство. Тази директива ние трябваше да я транспонираме още в края на 2020 г., много сме закъснели, имаме наказателна процедура. Другото основание да се процедира е изискването за пазарната реформа по Плана за възстановяване и устойчивост. Едното ще доведе до загуба на средства, а другото - до ефективни финансови санкции, ако държавата бъде осъдена за нетранспониране на директивата", каза директорът на „Енергийни стратегии" в Министерството на енергетиката Николай Налбантов.

Промените в закона бяха предложени за обществено обсъждане през август като част от поетите ангажименти по ПВУ. Те предизвикаха задочен спор между министър-председателя Николай Денков от една страна и председателя на КЕВР Иван Иванов заедно с омбудсмана Диана Ковачева, от друга. Според тях се създаваше риск за съществен скок в цената на електроенергията за бита още от началото на следващата година. След критики по законопроекта отпадна изискването поне 60% от електроенергията на крайните снабдители да е от нискоемисионни източници. Вместо от 1 януари 2024 г., крайните снабдители ще започнат да набавят сами енергията си от 1 юли същата година. според председателя на КЕВР Иван Иванов за този период ще могат да бъдат достигнати благоприятни условия за българските потребители.

Поне до началото на 2026 г. КЕВР ще продължава да определя цената за битовите потребители, като разликата между цената на КЕВР и стойността на  търгуваната от крайните снабдители енергия ще се възстановява на ЕРП-тата.

Енерго-Про и ЕВН коментираха предложените промени. Компаниите настояват да бъде подсигурена пълна компенсация за разликата между регулаторно признатите и реалните разходи. От „Електрохолд България" обясниха, че им трябва време да се запознаят със законопроекта.

До средата на юли до края на следващата година не би трябвало да се очаква скок на цената, тъй като електроенергията за бита ще бъде регулирана. Това каза председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски в предаването „Говори сега" по БНТ.

По думите му с промените в Закона за енергетиката, касаещи преминаването на свободния пазар на електроенергия на битовите потребители, доставчиците на ток за крайните потребители стават трима, вместо досегашния един. „Те ще правят миксове, каквито досега правеше НЕК.

След две-три години те няма да правят микс, а ще доставят електроенергия от търговци. Рискът, който никой не го обсъжда, е, че те нарочно ще правят по-скъп микс и ще продават под цената, която ще бъде регулирана през първите шест месеца. Започва една голяма битка за купуване на евтината електроенергия - ядрената от АЕЦ „Козлодуй".

В същото време много фотоволтаици, които искат да се вмъкнат в пазара, в тези миксове, също ще свалят цените, защото тяхната цена е най-ниска в пиковите периоди. Идва един момент, в който ЕРП-тата стават конкуренти помежду си за евтината електроенергията", обясни Иван Хиновски.

Докато 60% от микса на ЕРП-тата се регулира, скок няма да има скок в цените, уточни експертът. „Следва един период, в който вече няма такова регулиране. Дотогава трябва да имаме приета наредба за енергийно бедните, да бъдат категоризирани по общини, по населени места. Ще стане кошер България, това нещо няма да се случи по-рано от една година", смята той.

По думите му българската енергетика влиза в един труден период на ликвидност. Спрямо миналата година имаме спад на печалбите на почти всички големи дружества с повече от 60%. „Енергетиката в момента е опълчена на три фронта - искат й пари за бюджета, подпомагане на индустрията и битовите потребители. Този фонд, на който всички се надяват, в момента е в изключително тежко положение, след като големите вносители в него - големите енергийни дружества, НЕК, ТЕЦ-овете, АЕЦ, нямат пари да плащат", посочи Иван Хиновски.

До края на годината се очаква изграждането на още 700 милиона фотоволтаични мощности. „В момента при нас в пиковите часове евтината фотоволтаична енергия сваля цената на борсата, но след 19.00 часа, когато я няма зелената енергия, настава паника, защото се пускат допълнително мощности само за няколко часа. Но краткият период на работа на един ТЕЦ струва скъпо - стига се до 600 лева на мегаватчас цена на борсата. Базовата е 200 лева на мегаватчас.

Това е ефектът от работата на фотоволтаиците без съхранение на енергията. В целия свят от инвеститорите във фотоволтаична енергия се изисква създаване на системи за съхранение на енергия. Те не искат, защото това е скъпа инвестиция", обясни енергийният експерт.

Според него решението на проблема е популяризиране на нова държавна инвестиционна политика в изграждане на балансиращи мощности или компенсиращи производства.

Трябва да има квоти за изграждане на фотоволтаични мощности по региони, подчерта Иван Хиновски.

БНТ, „Говори сега"