Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале

/КРОСС/ Дискусията „Помнене и свидетелстване - локални и глобални контексти" събра в културен център „Дон Орионе", където е разположен българският павилион на Венецианското биенале за изкуство, авторите на успешния проект - Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова и кураторът Васил Владимиров. Техни гости и участници в творческия разговор бяха генералният ни консул в Милано Анна Паскалева, проф. Илияна Кръпова от университета „Ка Фоскари", специално дошли за разговора от България - проф. Венелин Шурелов, проф. Даниела Колева, д-р Валентин Калинов, Красен Станчев и г-жа Елза Джерманова, дъщеря на една от главните героини в инсталацията „Съседите" - Цветана Джерманова.

Д-р Надежда Джакова откри дискусията като поздрави всички присъстващи с най-българския празник - 24 май. Генералният консул на България в Милано Анна Паскалева, пристигнала специално за събитието, подчерта значението на „Съседите" като повод да се заговори за страната ни с уважение и възхита на 11-ото й участие в световния форум за съвременно изкуство. 

Кураторът на проекта Васил Владимиров заяви, че най-ценното качество на инсталацията е, че внушението  и въздействието й са многопластови и човек всеки път открива нещо различно.

Проф. Илиана Кръпова сподели, че в чужбина е необходима по-голяма символика и знаковост при честването на 24 май. Както и свързаност с темите и контекста за личната и колективна памет.

Лилия Топузова, която от 20 години събира, обработва и придава научна тежест на пострадали от комунистическия режим, предпочете да представи Елка Джерманова като косвена жертва на потисническия режим.

Проф. Даниела Колева, също дългогодишен изследовател на периода на социализма, подчерта, че инсталацията „Съседите" създава памет, но и спасява памет. И дава възможност на хората, мълчали до сега, да получат поле за изява.

Проф. Венелин Шурелов нарече проектът „Съседите"  манифест и урок за съвременно изкуство, което не може да бъде превърнато в търговска стока. То е изкуство като маратонско състезание!