Страдания, убийства и война: Израелско-палестинският конфликт – откъде започва всичко

/КРОСС/ Войната между Израел и "Хамас", чиито бойци от ивицата Газа щурмуваха израелски градове и кибуци на 7 октомври, е последният сблъсък от седемте десетилетия на конфликт между израелци и палестинци, който дестабилизира Близкия изток като цяло.

При безконтролното насилие от страна на "Хамас" бяха убити около 1400 израелци, предимно цивилни, а 229 бяха взети за заложници.

В отговор Израел извърши въздушни удари, след което пехота и танкове нахлуха в Газа в сухопътна атака с обявената цел да бъде унищожена ислямистката войнствена групировка.
Медицинските власти в управляваната от "Хамас" ивица Газа заявиха на 1 ноември, че 8796 души, включително 3 648 деца, са били убити в анклава.

Какви са причините за конфликта?

Конфликтът противопоставя израелските искания за сигурност във враждебния към тази страна Близък изток на стремежите на палестинците за собствена държава. "Хамас" отхвърля решение на конфликта с две държави и има за цел унищожаването на Израел.

През 1947 г. Общото събрание на ООН прие план за разделяне на Палестина на арабска и еврейска държава и за международно управление над Йерусалим. Еврейските лидери приеха план, който им дава 56% от земята на Палестина. Арабската лига отхвърли предложението.

Основателят на Израел Давид Бен-Гурион провъзгласи съвременната държава Израел на 14 май 1948 г., с което беше създадено сигурно убежище за евреите, бягащи от преследване и търсещи национален дом на земя, с която те имат дълбоки връзки, датиращи от древността.

Но насилието между евреи и араби се засилва и ден след създаването на Израел войски от пет арабски държави го нападат.

В последвалата война около 700 000 палестинци, половината от арабското население на управляваната от Великобритания Палестина, избягаха или бяха прогонени от домовете си и се озоваха в Йордания, Ливан и Сирия, както и в Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим.

Палестинците наричат случилото се "Накба" или "катастрофа".

Израел оспорва твърдението, че е принудил палестинците да се изселят.

Споразуменията за примирие спират боевете през 1949 г., но официален мир няма. Палестинците, които остават на място по време на войната и техните потомци днес съставляват около 20 % от населението на Израел.

Какви големи войни са били водени от тогава?

През 1967 г. Израел нанася превантивен удар срещу Египет и Сирия, с което започва Шестдневната война. Израел завладява от Йордания Западния бряг и населения предимно с араби Източен Йерусалим, от Сирия Голанските възвишения и от Египет ивицата Газа и ги окупира.

Според израелско преброяване през същата година населението на Газа е 394 000 души, като поне 60 % от тях са палестински бежанци и техни потомци.

През 1973 г. Египет и Сирия започват изненадваща атака срещу израелските позиции по Суецкия канал и на Голанските възвишения, с което започва войната Йом Кипур. Израел изтласква двете армии в рамките на три седмици.

През 1982 г. Израел нахлува в Ливан и хиляди палестинци от Организацията за освобождение на Палестина (ООП) под ръководството на Ясер Арафат се евакуират по море след 10-седмична обсада. Израелските войски се изтеглят от Ливан през 2000 г.

През 2005 г. Израел едностранно изтегля своите заселници и войници от Газа. През 2006 г. "Хамас" спечели парламентарните избори и установи пълен контрол над Газа през 2007 г. Газа е място на големи сблъсъци между палестинските бойци и Израел през 2006, 2008 , 2012 , 2014 и 2021 година.

През 2006 г. подкрепяните от Иран ливански бойци на "Хизбула" залавят двама израелски войници в неспокойния граничен район и Израел започна военни действия, които прерастват в продължила шест седмици война.

Освен войните, има и две палестински интифади (въстания) - от 1987 до 1993 г. и от 2000 до 2005 г. По време на втората интифада "Хамас" и други палестински групировки извършиха самоубийствени бомбени атентати срещу израелци, а Израел извърши танкови атаки и нанесе въздушни удари по палестинските градове.

Какви опити за сключване на мир са правени?

През 1979 г. Египет и Израел подписват мирен договор.

През 1993 г. израелският министър-председател Ицхак Рабин и лидерът на ООП Арафат си стиснаха ръцете за споразуменията от Осло, с които беше установена ограничена палестинска автономия. През 1994 г. Израел подписва мирен договор с Йордания.

Президентът на САЩ Бил Клинтън, израелският министър-председател Ехуд Барак и Арафат участваха в срещата на върха в Кемп Дейвид през 2000 г., но не успяха да постигнат окончателно мирно споразумение.

През 2002 г. план на Арабската лига предложи на Израел нормални отношения с всички арабски държави в замяна на пълно изтегляне от земите, които завзема по време на войната в Близкия изток през 1967 г., създаване на Палестинска държава и "справедливо решение" за палестинските бежанци. Представянето на плана беше изместено по значение и помрачено от "Хамас" , чиито бойци взривиха израелски хотел, пълен с оцелели от Холокоста, по време на празнична трапеза за Пасха.

Усилията за постигане на мир са в застой от 2014 г. насам.

Палестинците спряха да работят с администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп в периода 2017-2019 г., след като той прекрати провежданата от десетилетия политика на САЩ и призна Йерусалим за столица на Израел.

Палестинците се стремят Източен Йерусалим да бъде столица на тяхната бъдеща държава.

На какво ниво се намират сега усилията за постигане на мир?

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън се е съсредоточила върху опитите за постигане на "голяма сделка" в Близкия изток, която включва нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, която е пазител на двете най-свещени светини на исляма.

Последната война поставя Рияд в неловко дипломатически положение, както и други арабски държави, включително някои арабски държави от Персийския залив, които са подписали мирни споразумения с Израел.

Кои са основните проблеми между израелци и палестинци?

Решение за две държави, израелски селища върху окупирана земя, статутът на Йерусалим, договорени граници и съдбата на палестинските бежанци.

Решение за две държави: Споразумение, което ще създаде държава за палестинците на Западния бряг и в ивицата Газа успоредно с Израел. Израел заяви, че палестинската държава трябва да бъде демилитаризирана, за да не застрашава неговата сигурност.

Селища на заселници: Повечето държави смятат, че еврейските селища, построени върху земя, окупирана от Израел през 1967 г., за незаконни. Израел оспорва това и се позовава на исторически и библейски връзки със земята. Продължаващото разширяване на селищата е сред най-спорните въпроси между Израел, палестинците и международната общност.
Йерусалим: Палестинците искат Източен Йерусалим, който включва оградени със стена свещени за мюсюлманите, евреите и християните места в Стария град, да бъде столица на тяхната държава. Израел твърди, че Йерусалим трябва да остане негова "неделима и вечна" столица.

Претенциите на Израел към източната част на Йерусалим не се признават на международно ниво. Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел, без да уточнява обхвата на неговата юрисдикция в оспорвания град, и премести посолството на САЩ там през 2018 г.

Бежанци: Днес около 5,6 милиона палестински бежанци - главно потомци на избягалите през 1948 г. - живеят в Йордания, Ливан, Сирия, окупирания от Израел Западен бряг и Газа. Близо половината от регистрираните бежанци остават без гражданство, твърди палестинското министерство на външните работи, като много от тях живеят в претъпкани лагери.
Палестинците отдавна настояват на бежанците да им бъде разрешено да се завърнат, заедно с милиони техни потомци.

Израел твърди, че всяко презаселване на палестински бежанци трябва да стане извън неговите граници.

Източник: БТА