Актьорът Вал Килмър почина на 65 години

/КРОСС/ Вал Килмър, който почина на 65 години, беше подценяван актьор. Имаше невероятен обхват: правеше превъзходни роли в комедии, уестърни, криминални драми, музикални биографични филми и екшън-приключенски филми.

И може би най-доброто му представяне комбинира уменията му на сценичен актьор с прекрасен певчески глас, за да съживи иконата на контракултурата от 60-те години Джим Морисън във филма на Оливър Стоун „The Doors", пише Би Би Си (BBC).

Критикът Роджър Ебърт написа:

„Ако има награда за най-невъзпятия актьор на неговото поколение, Вал Килмър трябва да я получи.

„В толкова различни филми като „Истински гений", „Топ гън", „Строго секретно!", той показа набор от герои толкова убедителни, че вероятно повечето хора дори сега не осъзнават, че гледат един и същ актьор".

Вал Едуард Килмър е роден на 31 декември 1959 г. в семейство от средната класа в Лос Анджелис. Родителите му са християнски учени, движение, към което Килмър ще се придържа до края на живота си. Той посещава гимназия Чатсуърт в долината Сан Фернандо, където бъдещият актьор Кевин Спейси е сред съучениците му и където развива любов към драмата.

Амбицията на Килмър беше да учи в Кралската академия за драматично изкуство (Rada) в Лондон, но кандидатурата му беше отхвърлена, защото на 17 години той беше една година под минималната възраст за влизане. Вместо това Килмър става най-младият тогава ученик, записал се в Julliard School в Ню Йорк, една от най-престижните театрални консерватории в света.

Талантлив студент, Килмър е съавтор и дебютира на сцената в „Как започна всичко", пиеса, базирана на живота на германски радикал, в Public Theatre.

Но той припомни строгостта, която е царяла там. „Веднъж имах лош учител, който някак си каза:

„Как смееш да мислиш, че можеш да играеш Шекспир? Все още не знаеш как да прекосиш стаята"...

и в известен смисъл това е вярно", каза Килмър.

Малки роли, включително в „Хенри IV" Част 1 и „Както ви харесва", предшестваха по-голяма роля на Алън Дауни в продукцията от 1983 г. „Slab Boys" с Шон Пен и Кевин Бейкън. Килмър направи своя филмов дебют в шпионската пародия „Строго секретно!", написана от Дейвид Зукър, Джим Ейбрахамс и Джери Зукър. Той играе звездата Ник Ривърс, замесен в източногермански заговор за обединение на Германия.

Филмът доказва, че Килмър има добър глас и по-късно той издава албум под името на своя измислен герой. Той също така публикува книга с поезия, My Edens After Burns, някои от които отразяват връзкаta с младата Мишел Пфайфър.

Две години по-късно Килмър играе лейтенант Том „Айсмен" Казански, смъртоносния съперник на Том Круз във военновъздушните сили в „Top Gun".

Вълнуващ патриотичен приятелски филм от Студената война, заснемането му струва само 15 милиона долара, но печели повече от 350 милиона долара в боксофиса.

Изненадващото е че, първоначално той не е искал ролята на Айсмен. В документалния филм Вал, той разкрива, че според него сценарият е бил „глупав" и не е харесвал милитаристичния тон на филма. Въпреки това той е имал договор със студиото и не е имал друг избор, освен да приеме ролята. Въпреки нежеланието му, силното му съперничество с Маверик на Том Круз се превръща в определящ аспект на филма и двамата актьори пренасят това екранно напрежение в реалния живот, разделяйки се на отделни лагери извън снимачната площадка.

Нарасналият профил на Килмър доведе до подновяване на интереса на пресата към наситения със събития личен живот. Той излизаше с Дарил Хана, Анджелина Джоли и Шер. През 1988 г. той се жени за Джоан Уоли, с която се запознава, когато се появяват във фантастичния филм „Уилоу". Двойката има две деца, но се развежда след осем години брак.

Въпреки растящата си популярност в киното, Килмър не изоставя сцената, играейки Хамлет на Шекспировия фестивал в Колорадо през 1988 г., а след това и Джовани в нюйоркската продукция на „Жалко, че тя е курва".

Но през 90-те години той доказа, че може да направи голям филм като актьор в главната роля.

Режисьорът Оливър Стоун отдавна искаше да направи биографичен филм за The Doors, фокусиращ се върху вокалиста на групата, починал от свръхдоза наркотици в Париж през 1971 г.

Бяха обмислени редица актьори, включително Джон Траволта и Ричард Гиър, преди Стоун да избере Килмър заради физическата му прилика с Морисън и силния певчески глас. В характерния си целенасочен подход, Килмър отслабна и научи 50 песни на Doors наизуст, както и прекара време в студио, усъвършенствайки сценичния стил на Морисън. А в своята биография на Оливър Стоун от 1996 г. Джеймс Риърдън казва, че оцелелите Doors не могат да различат записи на Килмър, пеещи техни песни, от оригинала на Морисън.

Килмър също играе Елвис Пресли в „Истински романс" на Тони Скот, написан от Куентин Тарантино, и болния алкохолик комарджия и зъболекар Док Холидей във филма от 1993 г. „Тумбстоун", преразказ на историята за престрелката на Уайът Ърп в OK Corral, която някои критици нарекоха най-доброто му изпълнение.

През 1995 г. Килмър заменя Майкъл Кийтън в третия от трилогията от филми за Батман, „Батман се завръща". Но по-късно той каза, че се чувства неудобно от ролята и отказа да я изиграе в последващия филм, Батман и Робин.

Съобщава се, че репутацията на Килмър, че е труден на снимачната площадка, е избухнала в

открита война с режисьора, Джоел Шумахер,

обикновено най-сдържаният от мъжете, който нарече поведението на главния актьор „трудно и детинско".

Джон Франкенхаймер, който режисира Килмър в „Островът на д-р Моро", беше още по-прям. „Не харесвам Вал Килмър", каза той. „Не харесвам работната му етика и не искам никога повече да ме свързват с него". Но Килмър остава много търсен и се съобщава, че е получил 6 милиона долара за ролята си на Саймън Темплар във филма от 1997 г. „Светецът" - въпреки че критиците не са били поразени от филма или представянето му.

В началото на 2000-те години не липсваха филмови изяви, но кариерата на Килмър в киното достигна застой. През 2004 г. той се завръща в театъра в музикална продукция на „Десетте заповеди" в Лос Анджелис. Година по-късно Килмър участва в лондонския Уест Енд, в адаптацията на Андрю Ратънбъри на „Пощальонът винаги звъни два пъти" - като Франк Чембърс, скитника, изигран от Джак Никълсън във филма от 1981 г.

И през 2006 г. той се събра отново с режисьора Скот за научно-фантастичния филм „Deja Vu", който получи смесени отзиви. Килмър също озвучи Kitt - футуристичната кола - в пилотен сериал за Nightrider. Той прекарва години в работа върху моноспектакъл „Гражданинът Твен", който разглежда връзката между основателката на „Християнска наука" Мери Бейкър Еди и нейния дългогодишен критик писател Марк Твен. В крайна сметка беше пуснат 90-минутен филм, режисиран от Килмър.

През 2014 г. Килмър е диагностициран с рак на гърлото.

Химиотерапията и радиацията го оставиха с тръба в трахеята и затруднено дишане. Като християнски учен, Килмър имаше смесени възгледи относно търсенето на медицинска интервенция и понякога приписваше физическите подобрения на силата на молитвата, а не на лекарството. Понякога той отричаше, че изобщо има рак.

През 2021 г. Килмър засне „Вал", документален филм за живота си. Той се зарови в най-тъмните моменти и преживявания, включително случайното удавяне на брат му Уесли като тийнейджър и разпадането на брака му.

Година по-късно имаше време за последна главна роля. Планиран в продължение на десетилетие, „Top Gun: Maverick" отново събра Килмър и Том Круз, актуализирайки предишното им съперничество в ерата след Студената война.

Ракът на Килмър не можеше да бъде скрит. Вместо това беше записано в историята на героя му. „Време е да се откажем", казва Айсмен на Маверик в една трогателна сцена.

Килмър ще бъде запомнен като сложен човек и добър, но труден актьор.

Той никога не е прегръщал вида холивудски парти начин на живот, който външният му вид и славата може да са му донесли. Вместо това той се измъкваше, за да прекарва време с децата си в ранчо, което притежаваше в Ню Мексико.

„Всъщност нямам много представа за успех или популярност", каза веднъж Килмър. „Никога не съм култивирал слава, никога не съм култивирал личност, освен може би желанието да бъда смятан за актьор".