6 Неделя след Пасха – на Слепия. Св. Кирил, архиеп. Александрийски

/КРОСС/ В днешното литургийно четиво Православната църква ни припомня изцеляването от нашия Спасител Иисус Христос на един слепороден човек. Това събитие е изложено в деветата глава от Евангелието на св. Йоан Богослов.

Трябва да се подчертае, че този слепороден не е с повредени очи, а както съобщава свещеното предание, той изобщо няма очи. Да си представим за момент как е изглеждал този човек преди чудото - с изсушена от слънцето и недояждането глава, в която зеят две празни дупки на мястото на очите. Жив череп! Оттук става ясно защо след чудото най-близките му роднини не могат да го познаят.
Изключителното в случая е, че Господ връща липсващия орган на този нещастен човек. Бог не върши нищо случайно. Първо, с това велико чудо Христос иска да покаже Своята божествена природа. Преди изцелението Той разговаря с юдейските книжници и фарисеи и им разкрива, че съществува преди Авраам, че е истинският Месия и Син Божи. Те побесняват и искат да го убият. Веднага след това Той потвърждава Своето слово с дело - излекуването на слепородения.

Това събитие има не само буквален, фактически смисъл, но и богат символичен подтекст. Интересно е да се наблюдава как Господ изцелява този човек. Той би могъл да го изцери само с едно махване на ръка, с една дума. Защо Христос избира такъв особен и сложен начин - като плюе на земята, взема от така създадената кал и намазва очите на просяка? Според тълкуването на св. отци плюенето на земята от една страна означава пришествието на Бога в материалната вселена. От друга страна това действие напомня, че човекът е създаден от пръст, от прах и пепел Затова Господ неслучайно допълва с пръст липсващия орган на човека. Така Той съединява духовно Битието на Мойсей - разказа за сътворението на човека, със Своето битие - свидетелство за пресътворяването на човека в Негово лице. Спасителят е същият Бог, Който създава Адам, Ева, цялата човешка природа и всеки от нас.

С това допълване Христос сочи единственото, което не достига на хората - душевното прозрение. Той косвено подчертава, че всички ние се раждаме духовно слепи за божествената истина и не подчиняваме целия си живот на нея. Постоянната памет, че сме създадени от прах и пепел е в основата на висшето християнско качество - смирението. Само смирението се удостоява с Божията благодат, която смекчава и одухотворява нашата „земност".

Когато хората плюят върху нещо, с това те показват своето рязко отрицателно отношение към него. Като плюе на земята, която е единосъщна на нашата телесна природа, Господ демонстрира, че за Бога в нашето падение ние сме нещо гнусно и отвратително. Но Бог е любов и иска да ни примири със Себе Си, като ни сочи пътя на покаянието. Ако успеем да го постигнем, Неговото проклятие се превръща в благословение, отрицателното - в положително, тлението - в безсмъртие.

Въпреки своята необичайност за нашия плътски ум, чудодействието над слепородения би могло да свърши дотук. То обаче продължава. Христос изпраща просяка в къпалнята Силоам, за да се измие и прогледне окончателно. Отново виждаме купел, както в случая със самарянката и разслабления. Отново се докосваме до чистата стихия - водата, която символизира Светия Дух и предобразява тайнството кръщение. Затова Силоамската къпалня е знак за кръщението. Измиването на слепородения е равностойно на отмиването на първородния грях при християните.

Силоамската къпалня се намира извън града и е създадена от двама праведници - цар Езекия и пророк Исайя. Гледката на слепородения, който с намазано с кал лице опипом върви из улиците на Йерусалим, сигурно предизвиква голям интерес сред местните жители. Името „Силоам" се превежда с „изпратен", което семантично се свързва с действието на Христос.

Как се отнасят апостолите към слепородения? Те вече са виждали редица от изцеленията на Христос, които се предшестват често от повелята Му към излекуваните да си отидат и да не грешат повече. От тези думи на Господа те заключават, че болестите и греховете имат пряка причинно-следствена връзка. В повечето случаи това е вярно, но не винаги. Затова Спасителят поправя учениците Си, които като всички хора са склонни да обобщават едно явление или едно отношение и да го приписват на всичко и всички. Подобен подход нерядко е погрешен, защото не взема предвид конкретните условия - времето, мястото и степента на нещата. Предварително убедени, че слепецът плаща нечии престъпления, апостолите започват да питат Христос за причината на неговата слепота. Единственото, което ги интересува е по чия вина той се е родил сляп - заради негови грехове или заради греховете на неговите родители.

Апостолите сигурно се споглеждат учудени, когато Иисус отговаря, че нито човекът е съгрешил, нито родителите му. Тези думи съвсем не означават, че те са безгрешни. Става въпрос за това, че не са съгрешили с голям грях или грехове, които са довели до раждането на слепия им син. Господ разкрива, че този човек се е родил, за да се явят Божиите дела върху му, да просияе чрез него Божията слава и величие. Когато някои едва оцеляват от катастрофа или заболяват от рак, тази криза не винаги е следствие от тяхната греховност, но понякога е предизвикателство за събуждане на тяхната вяра и призив към съвестта им да се обърнат към Бога, Който единствен лекува и спасява. И днес в Църквата Божията благодат и присъствието на Светия Дух са засвидетелствани с изцеления, чудеса и знамения. Без постоянния деен промисъл на Бога християнството не би могло да оцелее при страшните гонения, на които е подлагано в историята - гонения, които напоследък стават все по-системни и по-коварни.

Tози случай е поука за нас да не осъждаме предварително болните и нещастните хора като прокълнати грешници. Дори и да знаем кой какъв е и какво заслужава, не трябва да съдим, защото с каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери (Мат. 7:2).Св. Кирил Александрийски, коптска иконаСв. Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий.

Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня под ръководството на мъдрия и благочестив старец Серапион. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол.

Св. Кирил започнал започнал с най-голямо усърдие да изпълнява възложените му задължения и с твърдост отстоявал догмите на истинската вяра. В онова време имало много смутове и несъгласия ту от последователи на лъжеучението, ту от евреи, които от омраза към християните се стремели да предизвикат безредия в града.

Скоро след избирането си за архиепископ св. Кирил се обявил против коварните действия на част от евреите, които произвели нощно време умишлена тревога и избили множество от наизлезлите християни. Тогава и управителят на града Орест чрез подкуп застанал в числото на враговете на епископа и направил против него донос до императора. Станали смутове в града. Нитрийските монаси, боейки се да не би епископът да се подложи на опасност, дошли в Александрия на помощ.

В това време живеела в Александрия една девойка, на име Ипатия, уважавана от всички за своята ученост и добродетелен живот. Тя била дъщеря на философа Теон и сама преподавала философия. Тя излязла от къщи, за да примири враждуващите. Но разярената тълпа се нахвърлила срещу нея и я убила. Всички тия смутове и безредици извикали най-строги мерки против жителите на Александрия.

Св. Кирил АлександрийскиБезредиците в града утихнали, но скоро след това се появили нови смутове, които доста дълго вълнували мира на Църквата. Несторий, патриарх Цариградски, човек умен, красноречив, но самонадеян и горделив, започнал да проповядва, че Иисус Христос се бил родил не Бог, а човек, че Божеството се било съединило с Него при Богоявлението и че поради това, пресвета Дева Мария не следвало да се нарича Богородица. Това ново учение възбудило много спорове. Несторий силно защищавал своето мнение и разпратил своите проповеди-послания по разни страни, градова и манастири.

Св. Кирил бил крайно огорчен от това извратяване на истината и счел за необходим свой дълг твърдо и ревниво да я отстоява. Виждайки, че ереста се разпространява, той написал увещателно послание до Несторий и писма до император Теодосий Млади, до сестра му Пулхерия, до римския папа Целестин и до големите манастири. В тия послания той убедително опровергавал мненията на Несторий и излагал християнското учение за въплътяването на Сина Божий.

Несторий в гнева си против св. Кирил се стараел да му противодействува и се оплакал от него пред императора. В това време папа Целестин свикал в Рим събор, който осъдил новото лъжеучение и определил да бъде свален Несторий, ако той не се откаже от заблужденията си. Св. Кирил поканил да вземат живо участие в обсъждането на Несториевата ерес йерусалимския и антиохийския първосветители. Той свикал в Александрия събор, който се съгласил с определенията на римския събор. Но ереста продължавала да се разпространява. Посланията на Кирил до Несторий останали безуспешни. Тогава император Теодосий Млади свикал вече вселенски събор в град Ефес. Това бил Третият Вселенски събор от 431 година.

Св. Кирил пристигнал в Ефес, където се събрали около 200 епископи. Но Несторий не се явил и отказал да подпише, че е съгласен с догмите на Цървата, изложени от св. Кирил и пратени му от името на събора. Тогава съборът решил - Несторий да бъде свален. Несторий отхвърлил валидността на това решение, като се позовавал на това, че антиохийският архиепископ Йоан отсъствал от събора. Йоан умишлено се бавел да дойде, понеже държал страната на Несторий и бил враждебно настроен срещу Кирил. Като пристигнал най-после, той се стремял по всякакъв начин да вреди на Кирил и чрез клевети възбудил против него императора. Кирил бил заплашен със сваляне и заточение и бил задържан под стража, като всичко понасял с кротост и проявявал необикновена твърдост на духа. Той знаел, че нищо не трябва да склони епископа да прави отстъпки в делото на вярата, но заедно с това бил готов да прощава личните оскърбления и обиди.

Най-после истината възтържествувала. Св. Кирил се върнал в епархията си, като се оправдал във всичко онова, в което се стараели да го обвинят. Несторий пък бил отлъчен от Църквата и заточен в Египет, където умрял от страшна и мъчителна болест - езикът му бил изяден от червеи.

Грижите и трудовете разстроили здравето на св. Кирил. Той често боледувал и умрял в 444 година, като оставил много съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица.