Проф. Пламен Киров: В решението на КС прозира нещо опасно - никога да не проведем национален референдум

/КРОСС/ Между редовете в решението на КС прозира нещо доста опасно - разбирането в мнозинството от конституционните съдии, че парламентът не е длъжен да вземе решение за провеждането на какъвто и да е референдум, независимо колко подписа са събрани. Може да са и два милиона.

Това заяви пред БНР проф. Пламен Киров, конституционалист, ръководител на Катедра "Конституционно-правни науки" в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", бивш конституционен съдия.

"Ако бъде утвърдено като практика, това означава, че ние в България никога няма да проведем национален референдум по който и да е въпрос!", подчерта той.

Трябва да изменим Конституцията, за да направим ефективна пряката форма на упражняване на власт от суверена, като предвидим въпроси, по които задължително трябва да се провежда референдум, изрази мнение проф. Пламен Киров в предаването "Политически НЕкоректно".

"Но това да бъде записано в конституционен текст, така че конституционната юрисдикция да няма ход."

Във връзка с решението на Конституционния съд, който отхвърли възможността да се проведе референдум за въвеждане на еврото у нас, проф. Киров смята, че референдум с поставения въпрос е допустим. Експертът, който е представил свое становище в КС, посочи, че само неговата позиция и тази на конституционния съдия Янаки Стоилов са в противовес на мнението на мнозинството.

"Замисълът за провеждането на този референдум не беше лош. Но беше ясно още от самото начало, че такъв референдум няма да се проведе", заяви конституционалистът и обърна внимание върху текст от Закона за прякото участие на гражданите за съвместяването на гласуването с друг вот:

"Е, вие представяте ли си на местните избори миналата година да се беше поставил този въпрос за референдума и политическата сила, която е инициирала този референдум, участва във всичките 265 общини със свои кандидатски листи? А още повече тази година въпросът за референдума да бъде поставен на гласуване заедно с евроизборите? Приемаме, че политическата целесъобразност винаги ще надделее над всякакви юридически мотиви. Може да е ужасно, но е факт. Такива сметки са правени в някои политически среди, без съмнение."

Според проф. Киров решението на КС за референдума е отнело време, колкото "почти цяла бременност".

По казуса с Мартин Божанов - Нотариуса, проф. Киров допусна, че най-вероятно "нотариусът" не е само един, "най-вероятно са много".

"Този случай ни кара да мислим в една посока, която не е много приятна и за юристите, и магистратите, но и за политиците - оказва се, че каквато и институционална реформа да направим, това няма да доведе до възцаряване на справедливост в нашето общество и държава, защото проблемът не е в институциите, а в хората. Кадрите решават всичко в крайна сметка."

"Въпросната персона - Божанов, е шетал из съдебната власт. Той сам не може да постигне резултат. Той го постига с помощта на определени магистрати. Това е симптоматично. Кой беше първият случай, когато капакът на тенджерата се повдигна и от нея излезе пара? Красьо Черния. След Красьо Черния осемте, десетте, двайсетте джуджета. Сега с Нотариуса. Трябва да се замислим, че проблемът не е институционален."

След случая "Красьо Черния" много магистрати се простиха със своите кресла в съдебната власт. Сега да видим докъде ще се стигне, допълни той.

Правилно е да се създаде анкетна комисия. Парламентът няма друг инструментариум, с който да работи, каза още Пламен Киров.

"Всъщност, нямаме външна политика, но искаме външен министър", изтъкна проф. Киров по повод друг актуален проблем - препирните сред управляващите кой да оглави МВнР.