Среден коридор

/КРОСС/ Транскаспийският международен среден коридор Изток-Запад, известен и като Средния коридор, е многостранен и мултимодален транспортен коридор, свързващ пазарите от Китай до Европа - пресичайки Централна Азия, Каспийско море, Кавказ и Турция, разчитайки на мрежа от взаимосвързана пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура. Изпълнявайки ролята на ключова междуконтинентална свързваща артерия, най-късият коридор между Китай и Европа (за разлика от Северния коридор и морските пътища през Суецкия канал) се радва на засилен интерес след настъпилото геополитическото развитие.

Работейки оперативно от 2017 г., прехвърлянето на товари по маршрута възлезе на 2,8 млн. тона през 2023 г., което е сериозно увеличение в сравнение с едва 586 000 т. през 2021 г. Според прогнози на Световната банка чрез реализирането на няколко мащабни инфраструктурни проекта коридорът може да утрои търговския обмен до 11 милиона тона до 2030 г., като се очаква само броят контейнери да се увеличи 1,5 пъти. В сравнение с други алтернативи Средният коридор предлага редица предимства под формата на сигурност при прехвърлянето на товари, потенциал за значително съкращаване на транзитното време - 14-18 дни по прогнозни данни, задълбочаване на европейските връзки с Централна Азия и увеличени икономически възможности.

През последните години ЕС, както и страните по Средния коридор, обръщат значително внимание на подобряването на инфраструктурния капацитет. По-рано през 2024 г. европейски и международни финансови институции обещаха инвестиционен пакет от 10 милиарда евро за проучване на алтернативни търговски пътища и развитие на устойчива транспортна свързаност в регион Централна Азия. Като част от него бяха подписани няколко меморандума за разбирателство между финансовите институции на ЕС и централноазиатските правителства; освен това бе предвидено предоставяне на техническа помощ и помощ по побратимяване. На трансрегионално ниво на 22 ноември 2022 г. Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция се споразумяха за петгодишна пътна карта за развитието на Средния коридор до 2027 г. Година по-късно беше подписано и тристранно споразумение между Казахстан, Азербайджан и Грузия - за създаване на съвместна логистична компания.

Важно е да се отбележи, че освен ролята на коридора като сухопътен мост между Европа и Китай, неговото значение от търговска и икономическа гледна точка се състои в потенциалните ползи като вътрешнорегионален търговски коридор, който представлява възможност за диверсификация на търговския маршрут и подобрена свързаност за Централна Азия, Кавказ и Европа. Търговският модел, разработен от Световната банка, залага на факта, че засилената търговия между Азербайджан, Грузия, Казахстан (37%) и Европа и тези страни (28%) ще бъде основният двигател на търсенето по коридора.

Стратегическото местоположение на Азербайджан и инвестициите в транспортна инфраструктура превръщат страната във важен логистичен център в регион Евразия. В този смисъл бе одобрен и План за действие за повишаване на транзитния потенциал на страната за периода 2024-2026 г. През м. май т. г. беше завършено разширяването на железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс, директна връзка с Турция, а преди дни - от 01 юли - Китай започна да превозва контейнерни блок-влакове през коридора до Азербайджан. Освен това международното морско търговско пристанище в Баку, най-голямото търговско пристанище в Каспийско море, с потенциал за обработка на 25 милиона тона товари, както и свободната икономическа зона ALAT укрепват позицията на страната в логистичните връзки между Европа и Азия.

В контекста на двустранното сътрудничество между Азербайджан и България транспортът несъмнено е приоритетна област - освен енергетиката. И двете страни имат взаимен интерес да използват стратегическото си местоположение - за изграждане на транспортна и цифрова свързаност. В тази връзка включването на българските пристанища Бургас и Варна в Средния коридор и по-нататъшното разширяване на сътрудничеството с Международното морско търговско пристанище в Баку може да предостави добри възможности за задълбочаване на двустранното сътрудничество между двете страни в областта на логистиката и транспорта, което със сигурност ще допринесе и за развитието на коридора.

В заключение: въпреки че международното внимание основно е насочено върху предизвикателства като оперативна неефективност и високи разходи, наложителни остават инвестициите в инфраструктура, за да се използва пълният потенциал на Средния коридор и да се засили регионалната търговия, което изисква подобряване на логистиката, цифровизацията и модернизиране на железопътни линии, интермодални съоръжения и морски пристанища.