• 31 Окт 2024 |
  •  USD / BGN 1.8084
  •  GBP / BGN 2.3444
  •  CHF / BGN 2.0822
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 0°C

Дългото време за чакане, липсата на мултидисциплинарен подход и ограниченият достъп до нови лекарства са основните фактори, които карат българите да търсят лечение в чужбина

Дългото време за чакане, липсата на мултидисциплинарен подход и ограниченият достъп до нови лекарства са основните фактори, които карат българите да търсят лечение в чужбина

/КРОСС/ - Българските пациенти с онкологични заболявания търсят лечение в западни болници заради опростените процедури по записване, комплексните грижи и най-съвременните технологии.

- Това са изводите от проучване за нарастващите предпочитания към лечение в Западна Европа, проведено от австрийската болница Wiener Privatklinik сред медицински партньори.

- 83% от българските пациенти, потърсили лечение в болницата през тази година, страдат от онкологични заболявания.

София, 01.10.2024: Българските пациенти с онкологични заболявания търсят лечение отвъд граница, поради дългото време за чакане, фрагментираните грижи и ограничения достъп до най-съвременни методи на лечение в рамките на местната здравна система, сочи проучване за нарастващите предпочитания към лечение в Западна Европа, проведено от австрийската Wiener Privatklinik сред медицинските партньори. През тази година 83% от българските пациенти, потърсили лечение в болницата, страдат от онкологични заболявания. В проучването се подчертава също, че пиковият интерес на българските пациенти към лечение в западни болници се дължи на бързото записване за прием и диагностика, мултидисциплинарния и персонализиран подход към лечението и съвременните технологии и методи на лечение.

Основни предизвикателства в българското здравеопазване, стимулиращи медицинския туризъм в чужбина

Няколко основни предизвикателства в българската здравна система са причина за отлива на пациенти:

- Дълго време за чакане: Българските пациенти често се сблъскват с продължителни периоди на изчакване за посещения при специалист и необходими процедури. Това забавяне може да бъде пагубно, особено в случаите, когато ранната диагностика и намеса са от решаващо значение за успешния изход от лечението.

- Фрагментирани грижи: Българските пациенти често се сблъскват с липсата на съгласувани планове за лечение. Евгения Адарска, здравен консултант и председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), посочва, че пациентите често трябва сами да организират лечението си и да пътуват между различни лечебни заведения за операция, химиотерапия и лъчетерапия. „Съществува значителна липса на координация и съпричастност в рамките на системата", отбелязва тя.

- Ограничен достъп до най-съвременни методи на лечение: България изостава в осигуряването на достъп до най-новите медикаменти. Например в България са налични 54% от онкологичните лекарства, одобрени от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), в сравнение с 85 % в Австрия, което подчертава значителната разлика в достъпа до основни лечения на рака.

Томас Петер Ебм, главен изпълнителен директор на Wiener Privatklinik, споделя: „Ние се стремим да предоставяме на нашите пациенти, включително и на тези от България, възможно най-добрите грижи чрез опита на множество специалисти и персонализирани планове за лечение. Чрез рационализиране на процеса на диагностика и лечение и използване на най-съвременни методи на лечение ние гарантираме най-високите стандарти на обслужване."

Както отбелязва Звезделина Лютфи, мениджър в Здравния информационен център Medical Karaci: „Много български болници, особено в по-малките градове, не разполагат с модерно оборудване за диагностика и лечение, което води до забавяне и пропуски в грижите, най-вече за пациенти с онкологични, неврологични и редки заболявания."

Петя Васева, управител на Медицинска агенция Адапта Консулт ЕООД, добавя: „Пациентите често търсят лечение в чужбина, за да получат второ мнение и достъп до специалисти и иновативни терапии, които не са налични на местно ниво, което подчертава недостатъците в цялостната грижа, особено за тези, които са засегнати от сложни медицински проблеми."

Западните болници, подобно на австрийската Wiener Privatklinik, предлагат на българските пациенти значителни предимства пред местната здравна система:

Бързо записване за прием и поставяне на диагноза: Болниците в Западна Европа предлагат опростен процес за записване за прием, често в рамките на дни или седмици, в сравнение с месеците чакане в България. След като бъдат приети, пациентите се подлагат на бърза и задълбочена диагностика, която е от съществено значение за навременното и ефективно лечение.

Мултидисциплинарен подход и персонализирани грижи: Болниците се отличават с това, че предлагат мултидисциплинарен подход към грижите, като екипи от специалисти си сътрудничат за създаването на съгласувани и всеобхватни планове за лечение. Този подход гарантира, че пациентите получават координирани грижи от поставянето на диагнозата до лечението и проследяването, което значително подобрява резултатите.

Модерни лечения и технологии: Австрийските здравни заведения са в челните редици на медицинските иновации и предлагат достъп до най-новите методи на лечение и технологии. Това включва съвременни терапии, които все още не са налични в България, което дава надежда на пациентите със състояния, които са трудни за лечение на местно ниво.

Томас Петер Ебм също добавя: „Зорница Стоянова, първият български пациент, лекуван от проф. д-р Кристоф Цилински във Wiener Privatklinik, е доказателство за ползите от лечението в чужбина. Диагностицирана с лимфом на Ходжкин, лечението ѝ тук включва достъп до терапии, които значително подобряват качеството ѝ на живот".

Както потвърждава самата Зорница: „Винаги, когато някой се е обръщал към мен за това, какво съм направила, първото нещо, което съм препоръчвала, е контакт с проф. Цилински. Винаги съм давала координатите на болницата, защото вярвам, че начинът, по който се лекуват онкоболните, е коренно различен от това, което се случва тук."

Около 45% от пациентите на болницата са чужденци, предимно от Централна и Източна Европа, включително България. В отговор на този нарастващ брой Wiener Privatklinik инвестира 70 млн. евро в разширяване на капацитета си и интегриране на изкуствен интелект в протоколите си за лечение на рак.

Тази инвестиция не само ще увеличи способността на болницата да приема повече пациенти, но и ще повиши точността на диагностиката и ще даде възможност за по-персонализирани и ефективни планове за лечение, особено в онкологията. Разширяването ще затвърди още повече позицията на Австрия като ключова дестинация за модерни грижи, особено за българските пациенти, които търсят мултидисциплинарен подход.

За Wiener Privatklinik

Основана през 1871 г. във Виена, Wiener Privatklinik е една от най-големите частни болници в Австрия и притежава сертификат World‘s Best Hospitals (2021-2024 г.). Wiener Privatklinik предоставя медицински услуги в повече от 30 специалности, като разполага с 10 центъра за компетентност, 145 легла, хирургично отделение с 4 операционни зали и радиологичен център, оборудван с ПЕТ-КТ и нуклеарна медицина. В болницата се намира и единственият частен център за лъчетерапия в Австрия, открит през 2020 г. Пациентите имат достъп до над 300 международно признати медицински експерти, които използват най-новите и съвременни методи за диагностика и лечение.

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.