Боян Чуков: Макрон няма да спаси Зеленски

/КРОСС/ В последно време Еманюел Макрон се изживява в ролята на petit Наполеон Бонапарт. Нещо като военен предводител на европейските натовски армии срещу Русия. Като НеоНаполеон в епохата на постмодерна. Еманюел Макрон в последно време все ръкомаха и се заканва на Владимир Путин. След него му подпяват френският премиер и външният министър. Макрон агресивно твърди, че френската армия ще влезе на територията на Одеска област в Украйна. Според вестник Marianne висш френски офицер е заявил подигравателно в отговор на войнстващия потомък на галите: „Не трябва да правим грешка, изправяйки се срещу руснаците; ние сме армия от мажоретки и изпращането на френски войски на украинския фронт просто би било неразумно". Френският президент от известно време все по-често страда от пристъпи на активизъм. 

През 1918 г. 4-5 хиляди американски военни дебаркираха в град Архангелск, в руския Далечен Изток. Британците по същото време се настаниха в Кавказ. А френски военни пристигнаха в Одеска област. И всичко това почти преди един век. Червената армия разби всички чужди западни интервенти и ги изхвърли от територията на СССР. 

При очертаващата се опция САЩ да се изтеглят от Европа

и да оставят европейците сами да се справят с „руската заплаха" става ясно, че Старият континент ще бъде без ярко изразен и безспорен лидер. Но всеки има право да си мечтае да заеме тази роля. И съпругът на Бриджит не прави изключение. Още повече, че германският канцлер Олаф Шолц няма нито харизма, нито качества да бъде лидер на Стария континент. Еманюел Макрон все пак благодарение на генерал Шарл дьо Гол разполага еднолично с двеста атомни бомби 100% френско производство. И е единствен такъв в Евросъюза. Британците не се броят защото реализираха Brexit и освен това техните атомни бомби са производство и собственост на американците. 
През юни 1812 г. Наполеон тръгва към Москва с повече от 600 000 французи, германци, белгийци, холандци, поляци и множество други васали на тогавашната огромна френска империя. Но руската кампания се оказа абсолютно фиаско за Наполеон Бонапарт. Жестокият студ и глад си казват тежката дума. От 600 000 войници у дома се завръщат едва 30 000 от тях. Походът на Наполеон срещу Руската империя е абсолютно ненужен. В Русия корсиканецът има повече привърженици отколкото където и да е другаде в Европа. Но има и още един важен прочит на руската военна авантюра на Наполеон Бонапарт. Той тръгва на изток, за да се бори срещу Православието в полза на геостратегията на Светия престол. Този момент също не е за пренебрегване. Католиците практикуват прозелитизъм, а провославните отхвърлят този агресивен и насилствен подход за увеличаване на своите последователи. След края на Студената война и разпадането на СССР известният американски геополитик от полски произход Збигнев Бжежински прави следното изявление:

„Сега единственият наш противник, който остана, е Православието"

Отново в глобалните геополитически промени и тенденции наблюдаваме поредното déjà-vu. Всичко се повтаря, само интерпретациите на процесите и тенденциите се различават. В зависимост от господстващата в момента идеология и фразеология. 
Наполеон Бонапарт претърпява абсолютно поражение при битката на река Березина. По чудо той и неговия кон Маренго успяват да се спасят. Преминават реката и остават живи. Но Великата френска армия загива почти цялата. В интервю по един от националните френски телевизионни канали преди десетина дни Пьотр Толстой, зам.-председател на руската Дума, заяви пред камерата, че ако френски войници се появят в Одеска област, то те ще бъдат „унищожени" до един от руски ракети. Интервюиращият се обърка след този откровен и директен отговор на руския парламентарист и реагира абсолютно неадекватно с въпроса: „Защо вие не ни обичате?" Наполеоновата Grande Armée (Голяма армия) претърпя катастрофално поражение в опита си да завладее Русия. И очевидно Еманюел Макрон се готви евентуално да повтори в съвременен вариант драмата преди два века на Наполеон Бонапарт при река Березина. 

Френският ВПК (военно промишлен комплекс) остана относително в прилично състояние през последните 30 години. Войната в Украйна даде второ дихание на френската оръжейна индустрия. Киев стана четвъртият по големина вносител на оръжие в света. А Франция измести Русия като втори по големина износител след САЩ. Рязкото повишаване на френския оръжеен експорт не помогна за решаването на външния дълг на Париж. Франция влезе в клуба на 5-те най-задлъжнели държави в света. В този клуб Париж си прави компания със САЩ, Великобритания, Япония и Холандия. Франция държи 10,92% от оръжейния пазар, Москва - 10,52%. Естествено американците доминират с 42%. Китайците са едва четвърти с 5,6%. Реално военната индустрия в момента спасява пропадащите европейски икономики. 

Засега Германия държи едва 5,8% от оръжейния пазар, но германските инвестиции във военната индустрия далеч надхвърлят тези на съперниците

В обозримо бъдеще германският ВПК ще дръпне рязко напред и ще изпревари своите западноевропейски конкуренти. Германският военен министър Борис Писториус прави все по-войнстващи изявления, а директорът на военния холдинг „Рейнметал" (производител на танковете „Леопард") му подглася шумно. Към днешна дата за европейските държави съществува един огромен и непреодолим проблем. По време на Студената война тяхната военна индустрия бе държавна. Тя бе генератор на иновации, а въоръжението бе гарант за държавния суверенитет. Под влиянието на либералната доктрина и мършавите отбранителни бюджети, производството на оръжие в държавните компании драстично намаля в полза на производството във фирми, които са изцяло или частично частни. Частните оръжейни компании искат от държавата гаранции преди да инвестират в производство, че то ще бъде търсено поне десетина години, за да бъдат оправдани вложените немалки инвестиции. 

След седем години престой на Еманюел Макрон в Елисейския дворец никой не е в състояние да определи каква е стратегията, каква е водещата линия в действията на съпруга на Бриджит. Някои френски медии твърдят, че сегашният френски президент напомня силно на Лудвиг II Баварски, за когото „маскирането и показването стават навик". За сериозните анализатори Еманюел Макрон е „фалшив герой". Съпругът на Бриджит е креатура на банковата група Ротшилд. Тя го направи президент на Франция. Абсолютно неизвестният Маню преди седем години за няколко месеца бе развъртян мощно във френските медии и победи „убедително" в президентската надпревара в страната на Волтер. Както казват в България в подобни случаи... малко „ала-бала" и всичко е готово. Публична тайна е, че банковата група Ротшилд ненавижда Владимир Путин. Но в случая чувствата са взаимни. Може да се приеме, че Еманюел Макрон е публичен рупор на цитираната по-горе банкерска къща. И седем години той й служи вярно без да се съобразява много с френските национални интереси. 
През изминалите близо две години се убедихме, че Москва отговаря симетрично на всяка качествено нова доставка на западно оръжие за Украйна. По този начин Кремъл избягва евентуална ескалация на конфликта извън границите на бившата УССР. За американските стратези в Пентагона и Белия дом възникна един екзистенциален въпрос: до какво ниво на смъртоносните оръжия в доставките на Киев могат да достигнат САЩ?! Разбира се без да предизвикат руска реакция, която би представлявала ескалация с опасни елементи, имащи потенциал да провокират незабавен директен конфликт между Русия и САЩ&Ко. 

Янките все още искат да вярват, че те са тези, които контролират ескалацията в Незалежната

До този момент те имаха основание да считат, че това е точно така. Но удържането на фронтовата ситуация от ВСУ става все по-трудно. Да не кажем невъзможно. Предоставянето на все по-модерни оръжия на Киев няма да обърне хода на войната. Да се говори за предстояща украинска военна победа в обозримо бъдеще е прекалено несериозно. Освен ако не става въпрос за примитивен PR от индивиди, които не искат да мислят, а само вярват. Независимо от поредното „вундервафе" (оръжие чудо) изпратено на Киев демографският ресурс на Незалежната е почти изчерпан. Украинците намаляват като брой лавинообразно. В края на март 2024 г. украинското Министерството на социалната политика публикува стратегия за демографско развитие на Незалежната за периода до 2040 г. Това е първият официален документ, който описва контурите на настоящата демографска катастрофа в Украйна. През 2001 г. населението на страната е било 48,5 млн. души. На 1 януари 2022 г. числеността на населението в границите от 1991 г. е 42,0 милиона. През август 2023 г. е вече 36,3 млн. жители, а в контролираните от Киев територии са едва 31,5 млн. човека. Реалният брой вероятно е далеч по-малък, предвид избягалите от мобилизация. Техният брой се оценява приблизително на 1 млн. души. Според експертите през януари 2041 г. населението на Незалежната може да се съкрати до 28,9 млн. човека, а на 1 януари 2051 г. - до 25,2 милиона. Вълната от мобилизационни кампании в Украйна няма да смогне да компенсира загубите в жива сила на фронта. НАТО освен оръжие ще трябва да изпрати на фронта и свои войници. А това ще доведе до непредсказуеми последици.  

Светът се намира на прага на ядрен Армагедон

Защо? Пред САЩ&Ко в този момент има две възможности. Да преминат към споразумение с Москва, което автоматично ще доведе до отстъпки и „загуба на лице". В какво биха се изразили въпросните отстъпки? Става дума за денацификация и демилитаризация на Незалежната и връщане на НАТО в неговите позиции от 1997 г.  Другата възможност е САЩ&Ко да започнат открита война срещу Русия, която автоматично ще се превърне в поредната Световна война. А тя ще бъде неизбежно ядрена! САЩ няма да могат да се скрият зад океана както през Втората световна война. Москва многократно даде да се разбере, че няма никакви намерения да се изправя с конвенционално оръжие срещу многократно по-многоброен противник като НАТО, защото вероятността да успее е минимална. А както показва елементарната аритметика руският ядрен потенциал е по-голям и далеч по-модернизиран от аналогичния съвкупен на САЩ, Великобритания и Франция. В случая не се вземат предвид китайският и северокорейският военен ядрен ресурс. Никога до този момент частните интереси на богатите корпорации, колкото и мощни да са те, не са били поставяни над интересите на американската национална сигурност. А днес това се случва и е реална заплаха за ядрен Армагедон за целия свят.