Археологически разкопки на средновековен манастир в Ахтопол

/КРОСС/ За трета поредна година екип на Националния исторически музей, под ръководството на директора на музея - доц. д-р Бони Петрунова, стартира археологическите изследвания на средновековния манастир "Св. Йоан Продром", гр. Ахтопол.

Археолозите от НИМ продължават да разкриват тайните на загадъчния манастир, предполагаемо убежище на Агатополския митрополит, като през миналата година в наоса на църквата бяха открити два вкопани в скалата гроба, в които по всяка вероятност са погребани починали митрополити. Според доц. Петрунова "Този, някога могъщ манастир е бил често поругаван и разрушаван в миналото, което го прави доста голямо предизвикателство в научно отношение.

Подобна констатация се потвърждава и от откритите на обекта гюлета, датиращи от казашките нападения през XVI - XVII в., описани в една анонимна приписка от богослужебна книга: „През 1623 г. казаци със седемнайсет Чайки опустошиха град Агатопол... Вързаха монасите на манастира, взеха ги със себе си и отидоха в Созопол...". Надяваме се проучванията да открият нови доказателства за важната историческа роля на гр. Ахтопол през вековете, като това ще даде и възможност да се разкрият подробности свързани с архитектурата и оформлението на манастира, както и за ежедневния живот на неговите обитатели".

Само за първите няколко дни от тазгодишните разкопки вече са разкрити интересни културни ценности, като монета на византийския император Лъв VI (886-912). За Лъв VI Философ (или Мъдри) се знае, че той е този, който принуждава Симеон I Велики да прекъсне 30-годишния мир, наложен от Борис I Михаил.

Същият, под давление на любовницата си Зоя Зауцена и баща й Стилиан Зауца, Лъв VI премества тържището за българските стоки от Константинопол в Солун и ги облага с тежки данъци, а след това пренебрегва пратениците на Симеон I (Рашев, 2007), като през лятото на 896 г. Симеон I предприема първия си поход към Константинопол, в резултат на който България получава от Византия територии между Черно море и Странджа (Златарски 1994).