Цветана Манева: Моят патос е свободата и стремежът ми да бъда необходима

/КРОСС/ Предмет на възпитание при мен е да съм устойчива. Дължа го на майка ми и баба ми. Те ме научиха, когато падна - веднага да стана, да не чакам някой да ми подаде ръка. Научиха ме да обичам и да го казвам, без да мисля за последствията за това. Да не нося вина за това, което не съм извършила, разказа снощи актрисата Цветана Манева.

Тя и до днес си спомня думите на майка си - „Животът изисква справяне". „Майка ми се справяше. А баща ми живееше живота, той беше бохем", каза още Манева.

По нейни думи съпругът й Явор Милушев я е научил на търпение „Той ме научи да не повишавам тон и да не се изнервям. Знам, че не бива да се гневя, защото това е грях. Мога да преброя до 10, след това да се изплезя или да се обърна на другата страна, вместо да отвръщам грубо, ако някой ме провокира или нападне вербално. Изпробвала съм тази тактика дори с мои образи на сцената", добави актрисата.

„Не бях доволна от себе си, че не съм била достатъчно внимателна с хората, с които съм общувала. Голямата ми вина е, че съм вярвала на хора, които явно не са заслужавали. Стефан Данаилов беше подложен на същия огън като мен. След всички поругавания, получих награда „Аскеер" и мисля, че Стефан се радваше повече от мен", спомня си актрисата.

Според нея приятелството със Стефан Данаилов й е давало кураж през годините. „Ако него животът го обичаше, то при мен - аз обичам живота. Имах много хубави младини", посочва още Манева.

„Аз съм ужасно свободолюбива. Моят патос е свободата и стремежът ми да бъда необходима", казва тя.

Източник: Нова телевизия, „На фокус"