Тома Марков – поет на месеца на Столична библиотека

/КРОСС/ На 28 февруари 2023 г. от 18.30 ч. Литературният клуб на Столична библиотека посреща в поредицата си "Поет на месеца" една от най-предизвикателните фигури в съвременната българска литература, чието появяване с текст и/или на живо никога не оставя безразлични тези, които стават свидетели на това.

Тома Марков е най-младият носител на златния медал на Европейската академия за поезия в Люксембург. Поетът, който навърши 50 години, споделя в "Артефир":

"Това е една много мила инициатива на Столична библиотека. Съвпада с 50-годишния ми юбилей. Аз не съм правил рецитали от 8 години. Мълчах... Знаете, случва се. Напоследък се чувствам много добре, защото съм заобиколен от спокойствие и любов. Винаги съм бил заобиколен от любов, но от спокойствие за първи път. Много по-приятно е, защото цял живот съм пробивал пъртини, а когато човек пробима пъртини, гледа само напред. А сега желая да стоя сред пътя и да се огледам за красивия пейзаж, защото, в общи линии, той е същността на съществуването.

Това не го правя за себе си, и за себе си, разбира се, но и най-вече за читателите, които имат вкус. Защото моята работа, за която съм създаден, е да подсказвам красивите неща на хората, които са любопитни и умни.

Литературата не е шега, това е най-малкото сложна работа, заради благодарността към този, който го е наградил с талант - това е Бог, разбира се. Аз наричам литературата "професия". Тя е може би единствената професия, в която човек не може да се пенсионира. Поетът винаги пише, но ако е поет на място, не печата винаги.

Аз желая да ме запомнят като добър човек - аз съм добър човек в действителност само на листа."

Същото нещо

А когато всичко свърши
и вече няма нищо друго,
знаеш, че не бива да го
правиш, но се впускаш,
като не забравяш да се
смееш, така, без да искаш,
да бъдеш нещо повече
от това, което беше вчера -
същият - без нито един
хляб в шкафа за хляб, без
нито едно яйце в сърцето,
без кръв и нито дори без
асфалт, по който някак
да караш... Ти няма къде
да стъпиш - наистина.
Започни отново да летиш.

Тома Марков е български поет и музикант. Роден е през 1972 година, десет минути преди полунощ, на 26 февруари. Има интересно детство, прекарано сред жени - майка, баби и братовчедки, сред които се приучава да се държи така в компанията на дами и момичета, та те да го гледат като писано яйце. От четиригодишен го слагат да свири на пиано. И той свири. Докато на 12-годишна възраст го разкриват, че уж ходи на уроци, а не ходи и присвоява парите, за да черпи съучениците си по сладкарници, за да не го подиграват, че свири на пиано. Иначе поради вече придобитото лицемерие, Тома Марков е блестящ ученик и спортист, понеже мрази да го занимават с упреци.

Започва да пише поезия на 11 години.
Понеже обожава да му се възхищават.
Целият живот, извън поезията му, е една лъжа.
Тома Марков е щастлив.
Не е добър човек, но е човечен.
Има няколко книги с поезия...
Има и романи, но ги не цени.
Това е първото му представление пред хора от години.
Тома Марков ще бъде представен от поета Йордан Ефтимов.
След стиховете, които ще рецитира, Тома Марков не възразява да изнесе и камерен концерт, съвместно с "Макаронов квинтет".